Как Йоан Левиев видя интелектуалеца като шут?

В Градската художествена галерия в Пловдив бе открита изложба с картини на Йоан Левиев по случай 90-та годишнина от рождението на именития художник. До 3 ноември обширното пространство в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32 ще се насити с експресията от цветове и мощни композиции на пловдивския артист. 

Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „Царски времена“ и „Ахилес“. Красимир Линков – куратор на изложбата „Йоан Левиев“ и директор на Пловдивската художествена галерия, избра да срещне публиката с този прочут автор чрез неговите най-добри живописни произведени от серии, които художникът сам особено цени.

„Атаката на Ахилесовците“, „Парадът на Ахилесовците“ и другите внушителни композиции от тази поредица „са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на борбата за надмощие, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на опиянение“, пише Красимир Линков в монография за автора.

Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, прехвърля историческия вододел на обществените промени през 1989 г. и се разгръща и в новото демократично време. 

Острото социално усещане на големия творец бързо провижда тази вечна напрегната игра между властта и интелектуалеца, изразена метафорично чрез средновековни дворцови персонажи.

„Неговите шутове са винаги замислени и печални…Те са динамичният елемент в картините, те са носителите на идеите в тях…в доста от тези образи ще открием автопортретни черти“, отбелязва в своя статия изкуствоведът проф. Иван Маразов. 

В експозицията са включени и силно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също така на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния певец Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на автора. Поднесени с характерните за Левиев категоричност и драматизъм, те в същото време са поетични и дълбоко лични като отношение.

Публиката ще види картини и от други важни теми и жанрове в живописта му: легенди и истории, социална проблематика, Пловдив, пейзажи, произведения от поредиците „Архангели“, „Човекът – предмет на изследване“.

Според запознатите отблизо с артиста и човека Йоан Левиев, неговата полемична натура, страстта му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и честност са белязали и изкуството му. „Това, което най-лесно бихме могли да наречем монументален стил в неговото изкуство, в основата си е ясен стремеж към публичност. Публичност, съпроводена от доблест, отговорност и гражданска позиция“, отбелязва Красимир Линков. 

А самият художник заявява в свое интервю: „Личният ми възглед в изкуството се състои в девиза: „Справедливост в житейското поведение, справедливост в темата, справедливост в пластичния строй на произведението”.

Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена галерия – Пловдив, но за цялостното представяне на автора реализаторският екип покани галерии от цялата страна да се включат с творби от своите колекции. Организаторите благодарят специално на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и съпругата му Паша Берова за подкрепата и предоставените архивни материали и картини, а така също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков. 

Сред любимите произведения на Йоана Левиева – Сойър, които са включени в изложбата, е портрет на тъжен шут от цикъла „Царски времена”.

„Той е изморен. Седи в основата на едно стълбище, а във височината се вижда човек, който е на трон, но главата му я няма. Тези хора на върха на обществото често за загубили връзка с реалността или не разбират истинските проблеми на хората, или ги пренебрегват.  Тази картина беше показана за първи път преди демократичните промени. Тогава обаче властимащите очевидно не разбраха тази алегория.

В този цикъл шутът присъства като главен персонаж. Баща ми е нарисувал и свой автопортрет като шут. Той така виждаше ролята на интелектуалеца – този, който успява да каже истината за света”, казва дъщерята на художника.

Роден в самия край на октомври – на 31 октомври 1934 г., Йони, както го наричаха колеги и приятели, създава за малко повече от тридесетина години изумително по размах и обем творчество: монументални произведения (сграфито, стенопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора сред най-добрите му творби до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.