Какви философски уроци ни завеща Айнщайн?

На днешния ден, в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя, се ражда Алберт Айнщайн – един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Ето някои философски възгледи, които той ни оставя:

Никога не прави нещо срещу съвестта си, дори състоянието, в което се намираш да го изисква.

Всеки един трябва да бъде уважаван като личност, но никой не бива да бъде идеологизиран.

Интелектуалният растеж трябва да започне с рождението и да завърши единствено със смъртта.

Любовта е по-добър учител от задължението.

Ако хората са добри само единствено заради страха от наказанието или се надяват на награда за това, наистина имат нужда от съжаление.

Съвършенството на мислите и объркаността на целите са най-големия ни проблем.

Учи се от вчера, живей днес, надявай се на утре.

Ужасно очевидно е, че технологията има превъзходство над човешката природа.

Всичко, което може да бъде преброено не непременно се брои; всичко, което се брои не е задължително да може да бъде преброено.

Властта винаги привлича хората с нисък морал.

Ако не можеш да го обясниш простичко, то не го разбираш достатъчно добре.

Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден.

Безумие: да правиш едно и също нещо всеки път и да очакваш различни резултати.

Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде.

Гневът живее само в гърдите на глупаците.

Информацията не е знание.

Никога не губи свещеното си любопитство.

Всичко трябва да е точно толкова просто, колкото е, но не и по-просто.

Човек трябва да търси това, което е, не това, което мисли, че трябва да бъде.

Всеки, който не взима истината насериозно за малки неща, не може да му се вярва и за големите.

Големите души винаги срещат свирепа опозиция от посредствените умове.

Образованието е това, което остава, след като забравим какво сме учили в училище.

Всеки човек, който чете много и използва мозъка си малко изпада в мързеливи мисловни навици.

Човек, който никога не е правил грешка, никога не е правил нищо ново.

Върховното изкуство на учителя е да събуди наслада от креативното изразяване и знание.