Какво предвеща един астролог на Лили Иванова

"Загадъчна среща с непознат". Така е озаглавена първа глава в книгата "Лили: един живот, една съдба", дело на журналиста Исак Гозес. Творбата е писана със съдействието на самата Лили, но впоследствие тя не е съгласна книгата да излиза. Въпреки това Гозес я публикува през 2012 г., когато се появи и официалната биография на Иванова, дело на Мартин Карбовски. Наскоро излезе и ново издание на "Един живот, една съдба". Поместаме любопитен откъс от книгата.

- За мен чаша много гореща вода, моля.

Подобна поръчка би опънала нервите на все­ки нормален сервитьор. Едва ли някой идва в шест часа привечер в едно от най-луксозните со­фийски заведения само за ла изпие чаша вода, пък била тя и вряла. Но момичето позна Лили Иванова и любезно се усмихна:

- Разбира се, госпожо.

По това време уютният салон беше почти пълен с хора. Барманът старателно бършеше някаква чаша. Весела компания отсреща обсъж­даше последните клюки. Познато лице от поли­тиката възбудено говореше по телефона. Лили Иванова се вгледа в мъжа, който се приближи и застана до нея. Той бе висок, с прошарени гъсти коси и удължено скулесто лице. Погледна обув­ките му. От години тази част от тоалета за нея бе като рентгенова снимка на собственика им. Убедена бе, че обувките най-добре говорят за харак­тера на човека. Видя блестящи „Вито Артиоли“, каквито носеха състоятелните мъже от елитните бизнес среди.

- Благодаря ви, че приехте поканата ми. Мно­го години чаках този случай да ви видя. Всъщ­ност ние се познаваме - гласът на мъжа бе мек, топъл, приятно изтънчен.

- Съжалявам, но не си спомням - отвърна да­мата на перфектен немски.

- Преди години идвах всяка вечер в дискоте­ката на берлинския хотел „Линдеркорсо“. Вие пеехте там.

Лили Иванова смътно си спомни лицето от­среща. Настина го бе виждала. Той винаги вли­ваше в луксозното заведение минути преди тя да излезе на сцената. Гледаше я като омагьосан и си тръгваше веднага след последната й песен. Винаги бе сам и никога не оставаше за по-дълго. Веднъж само я бе спрял и й бе казал: „Колко съжалявам. Закъснях и не можах да чуя „Камино“. После бе обяснил, че идва тук всяка вечер само заради тази балада. Тогава думите му я бяха впечатлили много, но мина време и стран­ният мъж съвсем изчезна от паметта й.

- А сега сигурно се питате защо съм поискал да ви видя - мъжът говореше бавно и отчетли­во подчертаваше всяка дума. - Ще ви се стори странно, но аз знам за вас повече, отколкото вие самата.

Дамата го погледна изненадано.

- Сигурно четете много вестници - опита се да се пошегува. - Там наистина пишат неща за мен, които аз самата не знам.

- Не. Това, което аз знам, няма нищо общо с вестникарските страници. Информацията ми идва от другаде. След като музиката ви толко­ва много ме омагьоса, реших, че непременно трябва да науча повече за жената, която носи тази дарба. Намерих общи познати, които ми разказаха най-важното. Приятели от България ми пращаха всеки ваш нов албум. Няколко пъти бях в залата на концертите ви. Нямаше как да ме забележите сред множеството. Аз бях един от хилядите възторжени ваши почитатели. А по-късно и пленник на божествения ви глас.

Върху лицето на Лили Иванова се четеше лю­бопитство и удивление. Мъжът забеляза това и изведнъж млъкна. Сякаш паузата му бе необхо­дима, за да подреди по-добре думите си:

- Отдавна се увличам по астрологията. Едно тайнствено и интимно занимание за мен. Чрез нея се опитах да науча повече за вас. Да науча всичко.

- И успяхте ли?

- Може би до голяма степен. Но това, в ко­ето мога да ви уверя, е, че вие не знаете нищо за себе си. Не познавате невидимия свят, кой­то ви заобикаля. Не можете да предвидите бъ­дещето си. Приличате на кораб, преминал през всички бури, и макар с поизносени платна, стигнал до тихо пристанище. Но бъдете сигурна, че не е така.

Явно заинтригувана, дамата с по-голям инте­рес се вгледа в събеседника си.

- В зодиакалния ви знак Телец има Плутон в Рак. Подобна конфигурация притежават голе­мите пълководци. Хората, след които тълпите тръгват, без да мислят. Ако бяхте мъж, може би щяхте да решавате съдбата на света, да правите революции, да бъдете диктатор или президент.

- Не е ли твърде много всичко това за един човек и един живот?

- Ни най-малко. Личност като вас в една дър­жава може да се роди веднъж на сто години. Всичко се определя от времето, в което Плутон обикаля Слънцето. Всъщност вие вярвате ли в астрологията?

- Не знам много за нея. Все пак, щом Земята се подчинява на законите на Космоса, не може и човекът да не се влияе от тях.

- Така е - мъжът бавно вдигна чашата с кафе, която досега не бе докоснал, и елегантно отпи. - Всъщност трябва да ви кажа нещо, което смя­там, че е важно за вас.

Лили Иванова изведнъж се оживи още повече. В началото разговорът й бе забавен, но сега вече определено я заинтригува.

- Вашата душевност е с изгряващата звезда на Венера във Везни.

Дамата погледна неразбиращо.

- Това е възможно най-обичливата Венера. Най-чувствителната. Най-нуждаещата се от ис­тинска любов.

- Ако имате предвид мъжете, вече съм сложи­ла точка на тези неща.

- Така ви се струва. Вие не сте преживели го­лямата си любов.

- Оставила съм я за другия живот. Вече ме интересува само работата.

- Защото не знаете това, което знам аз.

- И какво точно е то?

- Мощно слънчево затъмнение ще ви донесе една съвършена любов. Вие никога не сте виж­дали този човек, нито сте чували за него. Той е войн във висша степен. Търсили сте се в други прераждания, но напразно. Звездите са отредили да се видите сега.

- Не беше ли по-добре да го срещна, когато бях на двадесет.

- Не, защото нямаше да бъдете Лили Иванова. Тогава щяхте да тръгнете в друга посока, а небе­сата вече бяха предопределили житейския ви път.

Лили Иванова кимна с глава. Мъжът прие това като знак, че разговорът е приключил.

- Сега знаете всичко важно за вас. Ще се ви­дим отново само когато имам да ви кажа нещо ново. Но бъдете сигурна, че съм наблизо. Вие сте като еделвайс. Той не може да расте на по­лето, в рохкавата, мека, топла пръст. Неговият дом са скалите. Високото, където брулят най- силните ветрове. Еделвайсът не е цвете за все­ки. Него може да го откъсне само този, който се пребори със стихиите и върховете и успее да стигне до него.

Лили Иванова стана. Мъжът я последва. Той я поведе към изхода. На раздяла приятелски до­коснаха бузите си. Отвън бе паднал мрак. Звез­дите бавно изплуваха в тъмната бездна. Дамата погледна нагоре. Стори й се, че една по една те рисуват огромна картина. В средата й се проточ­ваше широк светъл път. Къде ли отиваше той? Кой ли щеше да мине по него?

Сирената на по­лицейска кола, фучаща по отсрещната улица, я върна на земята. Може би пореден взрив или разстрел? Някой някого преследваше. „Отново ще се размина с голямата любов - пошегува се със себе си Лили Иванова. - Явно войните пак си имат работа. И тази вечер едва ли ще им е до мен. А всъщност те не ми и трябват. Защото вече не ме интересува нищо друго. Само работата“.