Какво са търсели окултистите на Хитлер в Адигея?

В планините на Адигея са открити два черепа на неизвестни на науката същества и сандък с емблемата на Аненербе – секретно общество, занимавало се с окултни науки при Хитлер.

Според изследователите есесовците по-скоро са се интересували от загадките на древните долмени и повишената природна радиоактивна аномалия в района на Кишинския каньон. Те също може да са търсили златото на Кубанската Рада, загубено в гражданската война в околностите, пише Российская газета.

Сред другите редки находки може да се назоват и пълноцветна немска карта на територията на Адигея, изработена през 1941 година. Учените били изумени от високата точност и пълнота на нанесените на нея обекти.

Артефактите, естествено, заинтересували специалистите.

Какво е правила тази тайна организация в планините на Адигея?

Находка в гората

За да хвърлят светлина върху поредицата редки находки и да се опитат да отсеят измислиците от фактите, журналисти от Российская газета се отправили към село Каменномостки. Именно тук, в етнографския комплекс, се съхраняват и загадъчните черепи, и секретната чанта на есесовските окултисти. Те може не само да се видят, но и да се пипнат.

Аненербе се превежда като „Наследство от предците“, пълното название е Немско общество по изучаване на древната германска история и наследството на предците“. Тази организация е съществувала в Германия през 1935–1945 година и е била създадена за изучаване на традициите, историята и наследството на така наречената арийска раса.

„Те са се занимавали с изследване на всичко тайнствено, непознато в света, извършвали са експедиции в Тибет, Антарктида, Кавказ, търсили са контакт с НЛО, опитвали са се да получат тайните на абсолютната власт – пояснява доцентът от катедрата по икономика и управление на предприятията в Майкопския държавен технологичен университет и заслужил пътешественик на Русия Иван Бормотов. – Хитлеристка Германия активно се е занимавала с разработки на нови видове оръжия, способни да обърнат хода на войната. В Аненербе са работили 350 специалисти, експерти с блестящо образование, прекрасна научна кариера и учени със степени.“

Малцина знаят, че няколко години преди началото на войната немски специалисти по планинските пътища от военностроителна организация предложили своята помощ на СССР в строителството на пътя Пицунда – Рица. След приключване на работата строителите загинали трагично – на завой колата им излетяла в пропаст.

Впрочем по създадените от тях тунели и до днес минават туристи.

Живата вода от Рица

Чак след това станало ясно – те строили стратегическия път неслучайно. Оказало се, че хидролозите от Аненербе са установили, че съставът на водата, взета от източника, разположен в карстова пещера под езерото Рица, е идеален за изготвяне на човешка кръвна плазма.

„Живата вода“ от Абхазия била доставяна в сребърни съдове първо към морето, след това с подводници – до бозата в Констанца, и после със самолет в Германия – продължава Бормотов. – Имало намерения дори да се построи тунел за подводниците от морето до Рица, но войната попречила на тези планове.

През есента на 1942 година на летището в Майкоп се базирала 3-та немска разузнавателна ескадрила на 14-а разузнавателна група (PZ), в която имало двумоторни самолети разузнавачи FW-189. Те били снабдени с най-съвършената до този момент разузнавателна апаратура и по същина се явявали летящи лаборатории.

„Това е било повече от достатъчно да се обезопасят тайните изследвания, възможно провеждани от Аненербе в планините на Адигея – смята Бормотов. – Майкоп е бил щаб на вермахта. Оттук се е осъществявало командването на всички военни кампании на немците в Кавказ.“

Според изследователя може да се предположи, че немците са се интересували от долмените, като ги смятали за „постройки на праисторическите атланти“ и „вход в паралелни светове“.

Учените периодично намират странни артефакти в Кавказ.

Например в пресата се появили съобщения, че в Боржомското дефиле на Грузия учените разкопали триметрови скелети на хора от неизвестна раса.

„Възможно е есесовците да са се интересували от повишената природна радиоактивна аномалия в района на Кишинския каньон – продължава ученият. – А може просто да са търсили следи от изчезналия в гражданската война конвой със златото на Кубанската Рада.

Черепи на богове

Преди две години спелеолози донесли на съдържателя на етнографския музей Владимир Меликов два необичайни черепа с рога, които, както твърдели, намерили в една пещера. Те напомняли останки на животни, дори на много древни. Но когато започнал да оглежда находките (по-рано той е работил като стоматолог), буквално го побили тръпки.

„Погледнете характерния кръгъл отвор с дебелина на пръст в долната част на главата – показва Меликов върху един от черепите. – Това е основата на гръбначния стълб. И неговото разположение сочи, че съществото се е придвижвало на два крака. Сред другите странности са отсъствието на черепна кутия и челюсти. Вместо уста – няколко отвора, разположени по окръжност. Необичайно големи очни ябълки,от които тръгват два израстъка като рога. Лицевата кост е плоска, като на антропоидите.

И наистина тези артефакти изглеждат необичайно. Голямо е изкушението да си помислиш, че държиш в ръцете си останки на някое извънземно. Снимки от находките били изпратени на московските палеонтолози, но те само повдигнали рамене. Единствено признали, че не са срещали нищо подобно по-рано и изказали предположение, че това може да са черепи на овни, които са се намирали дълго време във вода и пясък и са се деформирали силно.

Чудеса и толкова. Ако се допусне деформация, то тя е била синхронна – странностите се повтарят и на двата черепа.

Изследователите смятат, че такива находки вероятно са попадали в ръцете на Хитлеровите „магове“, които обикаляли за необичайни артефакти.

Разбира се, митолозите, които са видели находката, веднага установили каква е тя. Това са анунаките от Древен Шумер – рогати божества, чиито имена се интерпретират като „дошли от небесата“. В шумерския епос те са участвали в сътворението на света.

Американският писател с азербайджански произход Захарий Ситчин отъждествява анунаките с обитателите на Нибиру – хипотетична планета в Слънчевата система с разтеглена орбита. Според астрономически изчисления тя се появявала в зоната на видимост веднъж на 3600 години. Както пише Ситчин, в този период обитателите на Нибиру се спускат на Земята и влизат в контакт с аборигените, тоест с нас.

„Можем да строим всевъзможни версии и догадки, но откритите артефакти в планините на Адигея ни карат да се замислим“, казва на сбогуване известният руски пътешественик Иван Бормотов.