Какво вещаят звездите за Катар?

Какво могат да ни кажат предишните световни първенства за това какво да очакваме в Катар и по-трудна ли е тазгодишната Световна купа? Разглеждаме тези определени фактори, за да видим кои отбори биха могли да имат добри шансове за успешна кампания за Световната купа.

Предишните шест турнира бяха в същия формат - 32 отбора, разпределени в осем групи по четири, и именно тези шест турнира предоставиха 384 мача, които можем да разгледаме и да видим дали се появяват някакви закономерности.

Какво е влиянието на местоположението върху представянето на гостуващите отбори?

В последните три турнира, които се играха на Стария континент, европейските нации заеха 10 от 16-те места в елиминациите. Когато финалите се провеждат извън Европа, този брой спада средно до седем.

Южноамериканските отбори се възползват най-много от този спад, докато два пъти повече азиатски тимове достигат до елиминациите, когато финалите не са в Европа.

Има ли връзка между квалификациите и класирането на отборите за финалите?

Петима от последните шест носители на Световната купа са били европейци - и с изключение на шампиона от 1998 г. Франция, който участва автоматично в турнира като домакин, всички те са имали отлични квалификационни кампании.

Другите четирима шампиони - Италия през 2006 г., Испания през 2010 г., Германия през 2014 г. и Франция през 2018 г. - или бяха непобедени, или загубиха само веднъж в 10 квалификационни мача. Тези проценти на победа бяха 80% и повече.

В квалификациите за тазгодишното издание на събитието цяла плеяда от европейски нации достигнаха прага от 80%: Дания (95%), Англия и Германия (90%), Сърбия и Белгия (87,5%), Испания, Швейцария и Франция (всички 81,3%) и Хърватия и Нидерландия (и двете по 80%).

Колко "силен" е тазгодишният състав въз основа на световната ранглиста в сравнение с предишни турнири?

Като използваме световната ранглиста на ФИФА на отборите в началото на турнира, можем да добием представа за това колко оспорван може да бъде даден турнир.

Тук са представени разпределенията на ранглистите за 32-те отбора за всеки турнир:

Разпределение на класирането:

1998 1-74

2002 1-50

2006 1-61

2010 1-105

2014 1-62

2018 1-67

2022 1-61

Заради правилата на ФИФА, които диктуват броя на отборите от всеки континент, има тимове, които не са на финалите, но са класирани по-високо от някои други.

Най-очевидните отсъстващи този път са Италия - шеста в света - но Колумбия (17), Перу (23), Швеция (25), Украйна (27), Чили (29) и Нигерия (32) щяха да участват, ако световната ранглиста определяше класирането независимо от местоположението.

Класацията показва, че Англия и Уелс са в най-трудната група в Катар - тя е единствената, в която всеки отбор е в топ 20 на света към 30 октомври.

Групи за Световното първенство по футбол през 2022 г. и класиране в световната ранглиста (към 30 октомври):

А - Нидерландия (8), Сенегал (18), Еквадор (44), Катар (50)

Б - Англия (5), САЩ (16), Уелс (19), Иран (20)

C - Аржентина (3), Мексико (13), Полша (26), Саудитска Арабия (51)

D - Франция (4), Дания (10), Тунис (30), Австралия (38)

E - Испания (7), Германия (11), Япония (24), Коста Рика (31)

Е - Белгия (2), Хърватия (12), Мароко (22), Канада (41)

G - Бразилия (1), Швейцария (15), Сърбия (21), Камерун (43)

H - Португалия (9), Уругвай (14), Южна Корея (28), Гана (61)

Колко добре се справят обикновено победителите в плейофите?

Уелс, който участва в първия си турнир от 64 години насам, се класира чрез европейските плейофи заедно с Полша и Португалия.

На пръв поглед това може да изглежда като заобиколен път, но скорошната история показва, че отборите, които се класират по този начин, могат да окажат голямо влияние.

Когато сравняваме европейските отбори, 67% от класиралите се в плейофите достигат до фазите на елиминациите, докато при отборите, които се класират директно, този процент е само 57%.

В два от последните шест финала на Световната купа са участвали европейски отбори, които са се класирали чрез плейофите - Германия през 2002 г. и Хърватия през 2018 г. Освен това Хърватия (1998 г.) и Турция (2002 г.) стигнаха до финалната четворка, а други три отбора от плейофите достигнаха до четвъртфиналите.

Защо защитаващите титлата си шампиони изпитват трудности?

От 90-те години на миналия век насам носителите на Световната купа са спечелили общо един елиминационен мач в пет турнира, когато Бразилия победи Гана през 2006 г. Всъщност купата не е била запазвана от 1962 г., а в 14-те турнира оттогава само двама носители са преминали четвъртфиналите.

Проблемите на носителите често започват още в първия мач. В 12-те турнира, откакто Англия спечели откриващия си мач срещу Румъния през 1970 г., само три отбора, защитаващи титлата си, са започвали с победа. Четири от последните пет носители дори не са излезли от групата си.

Защо? Ами, четири години са много време във футбола. Средно само 50% от играчите, които започват финал за победителите, ще започнат първия мач от групата на следващия турнир.

Италия пусна само трима души от стартовия си състав от финала през 2006 г., когато започна защитата си с равенство срещу Парагвай през 2010 г.

Най-големите обрати в елиминационните мачове на Световната купа - според класацията на ФИФА:

Година - Победител - Загубил - Разлика

2002 Южна Корея (40) Италия (6) 34 места

2002 г. Сенегал (42) Швеция (19) 23 места

2002 г. Южна Корея (40) Испания (8) 32 места

2018 г. Русия (70) Испания (10) 60 места

Три от четирите най-големи обрата са причинени от домакините - два пъти чрез дузпи и веднъж със "златен гол".

Каквото и да се случи през следващите пет седмици, вероятно предстоят още много сътресения, драми и спорове.