Кандидатът за президент на БФС Лъчо Танев: Боби М. има голям капацитет, но... нещо го спъва

Първият лицензиран футболен мениджър у нас още от 1994 г. - Лъчезар Танев, изрази носталгичното признание, че е имал късмета и  щастието да работи с много добри футболисти, български и не само. И наистина е имало добър материал и класа, специално за нашите играчи, което е улеснявало работата му.

"В сравнение с това, което имахме преди 10-15 години и повече, качеството не е същото. За да не е същото, има много съществени причини. Да се надяваме, че с времето ще имаме необходимия материал.

Не е толкова важно дали Лъчезар Танев и неговите фирми ще имат играчи на високо ниво, колкото нашият футбол да е на високо ниво и нашите национални отбори да се представят по-добре.

Сега времената се промениха много. Младите хора имат други виждания за живота. Много повече са комуникативни футболистите в най-различни социални мрежи. Трудно може да съпоставяме времената.

Аз мога да говоря за нас, че със сигурност да имаш една сериозна връзка в по-млади години спомагаше до голяма степен най-вече за концентрацията, начина на живот, дисциплината – поне така беше при нас.

Така че едва ли има някаква рецепта за това нещо, но със сигурност една сериозна връзка поне те кара да стоиш по-редовно вкъщи, да си почиваш, което е много важно за един спортист.

Ами, ако трябва да съм откровен, замислял съм се за президентският постб в БФС. Доста хора ме подтикват. Не знам точния отговор.

Сигурен съм за себе си, знам какво трябва да се направи. Това съм на 100% сигурен. Дали ще успея, ако съм на този пост, не мога да гарантирам и няма кой да гарантира. Но със сигурност съм наясно какви неща липсват и какво трябва да се направи.

Също съм наясно, че почва да ми поомръзва, не да ми поомръзва, не е думата, но трябва да направя нещо може би по-съществено. Кое е по-същественото – аз разбирам от футбол и това, което ти казваш, или да съм президент на футболен клуб. Защото мисля, че и в двете позиции опитът ми и знанията ми позволяват да знам какво трябва да се направи. Друг е въпросът, че трябва да изляза от зоната на комфорт.

Аз дори не живея в България. Не мога да кажа къде съм повече. Ако бях може би по-млад, с повече енергия, но вече човек на края на 50-те години започва да се поуспокоява, да става по-лежерен. И това е едно от нещата, които ме възпрепятстват. 

Ами не знам, то това нещо може да се случи и в следващите месеци, може никога да не се случи. Това, че съм приятел и с едните хора, и с другите…  Когато говоря и критикувам, се стремя да критикувам позитивно.

Казвам какви са проблемите на българския футбол. Не охарактеризирам човека, персоната. Не говоря този е такъв, онзи – онакъв. Казвам какъв е проблемът на нашия футбол, а защо се е стигнало дотам – всеки може да си отговори. Така че ние в България не сме свикнали да дискутираме, ние в България не се изслушаме, ние в България мислим, че най-правият съм аз, ние в България нямаме тая толерантност, ние нямаме култура на взаимоотношения.

Затова виждаме и всичките тия циркове, които се разиграват в българския футбол. Това е въпрос на култура, въпрос на взаимоотношения, въпрос да виждаш нещата в прогрес, в бъдеще. Така че най-лесното тук е да кажат: „А, тоя е враг“. Абе, Господи, какъв враг съм аз?! Аз не воювам с никой. Аз искам да има по-добър футбол, а по-добрият футбол минава през няколко много важни неща – да си оправим детско-юношеската школа, а тя няма да се оправи, ако нямаме добри треньори повсеместно.

Тепърва трябва да бъдат обучени. Нашият професионален футбол няма да се оправи, ако не се откъсне от Футболния съюз, но като гледам нашата Лига, където са клубовете, не съм голям оптимист.

Обаче тук така е обърнато всичко с краката нагоре, всеки тича във Футболния съюз.

Хубаво би било тези момчета, които претендират за властта, да имаха някакъв управленски опит. Това е най-добрият вариант.

Със сигурност нещата трябва да се променят по някакъв начин във Футболния съюз. Като гледам тези хора, които са в момента, просто нямат тая мисъл, нямат тая мисъл или не могат, или са до известна степен зависими, за да не могат…

Защото ще ти кажа нещо друго – Боби Михайлов е изключително интелигентен човек и с много капацитет. За да не прави някои неща, причината не е неговата невъзможност да ги прави. Значи има нещо друго, което не му позволява да работи свободно и да взима решения, абсолютно принципни. Той има капацитета да взима принципни решения и да променя нещата. Защо не го прави – не знам.

Може би той трябва да отговори. Но той е точно в годините, в които има най-много опит. Би трябвало да е абсолютно независим. Говорил съм ги тези неща с него стотици пъти, той е наясно. Тук е въпросът да бъдат приложени", заяви пред радио "Фокус" бившият национал на България.

Разбира се, Танев не подмина и темата за ЦСКА.

"За мен ЦСКА е отборът, който играе на „Народна армия“, и да не кажа отборът, но то е ясно кой даде парите – собственикът, който купи емблемата на клуба. Това бяха доста пари, но аз смятам, че това беше един добър ход на Гриша Ганчев, до известна степен да намали всякакви спекулации кое е ЦСКА.

Значи направи си труда и закупи емблемата, успя да задържи отбора на „Армията“ – за мен това е ЦСКА. Обаче не виждам като врагове другото ЦСКА. Да, може би един човек, който е голям цесекар, като Цветомир Найденов, който също иска да се покаже във футбола. Може би, някои казват, егото му е в повече – ами ОК, но той също прави някакъв проект.

Тук въпросът е, че публиката и обществеността показва кое нещо го приема за истинско. Малко тъжно е да има две ЦСКА. Така е. Аз разбирам и моите колеги, които по някакъв начин трябва да издържат семейства и да работят нещо. Не знам.

Аз лично – не че не уважавам това, което правят в ЦСКА1948, аз лично не бих отишъл.

Това е моя лична позиция. Но не обвинявам другите. Не трябва да ги заклеймяваш. Това са футболисти, които са дали много на ЦСКА в годините. Не може да хвърляш стотинки или да пикаеш върху тях на плочите – ами и пикаеш върху историята, бе, момче тъпо, което си отишло на „Армията“ и правиш тия глупости. Така че трябва да се уважава решението на тия хора. Да, за мен повечето не ги приемам.

Аз лично за Стойчо Младенов не приемам, че трябваше да отиде, и съм му го казвал лично преди да отиде. Така е решил. За мен той е един от най-големите символи на ЦСКА.

И на всичкото отгоре, предполагам, не му е финансов проблемът, тъй като той имаше успешна кариера – хайде, като футболист не се печелеха пари, но като треньор имаше една успешна кариера.

Така че това е оправдание с нуждата от работа. Не го виждам. Пак, аз уважавам решението му, така е решил.

За мен той не е враг, но мисля, че той трябваше да остане на нивото, на което е.

Има няколко имена, които значат много, ама много значат за ЦСКА, като почнем от Симолията, Божков, Иван Колев, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Жеков, Стоичков, Стойчо Младенов – това са хора, които са символи, те са богатството на историята.

И тези хора трябва много да внимават на такова ниво какви действия правят, защото с това култивират, с това възпитават, със своите действия. Така че моето мнение е това. Но в никакъв случай аз не ги заклеймявам като тези, които са отишли да работят там".