Карикатури с Мохамед може, а с дебели лесбийки – не може?

Френският даскал по история и география Самюел Пати се прости с главата си в петък в Конфлан-Сент-Онорин край Париж. Див чеченец му резна гърлото, защото показвал на учениците си прочутите гаври с Мохамед на „Шарли Ебдо“, уж да ги учи на „свобода на изразяване“. Замислете се за момент, ако вместо тези картинки, учителят беше разказвал вицове за педерасти, или беше показвал карикатури с дебели лесбийки с размъкнати пуловери, какво щеше да се случи с него?

Не, пред школото нямаше да се събере тълпа ядосани травестити, които да го пребият със садо-мазо камшици и да го разпорят с вибратори размер XXL. Но съдбата на Пати щеше в крайна сметка да бъде същата. Първо жалба до училищния директор, подписка до районния образователен инспекторат, сезиране на десетина вътрешни комисии за социалното включване и борбата с дискриминацията и още толкова европейски.

Самюел щеше да бъде не просто уволнен и опозорен – нямаше да му позволят да припари на 300 метра до дете до края на живота си за атаката срещу либералната парадигма. Престарелите му майка и баща щяха да получат по 3 инсулта от срам, приятелите му гузно да се скатаят от белязания престъпник, жена му да го напусне, децата му да си сменят фамилните имена, все едно татко им е бил поне полковник от SS.

В крайна сметка до 2-3 години превърналият се в тотален аутсайдер чичко, без никакви доходи и нулева перспектива за бъдещето, щеше сам да си резне гърлото пред някой варел със стари вестници, след като е загубил дома, близките и честта си. В случая чеченският психопат просто светкавично изигра ролята на онзи катализатор, който всъщност управлява днешните демократични общества.

Не оправдавам с нищо религиозния фанатизъм и не си затварям очите пред това каква огромна опасност представлява той за европейската цивилизация. Чудя се обаче защо покрай него не забелязваме пълзящия либерален фашизъм, който прояжда културата на Стария континент отвътре, а не пристигнал с лодка от Сирия или пеша от Афганистан. С какво западните общества са по-добри от живеещите в средновековието салафити, освен с това, че убиват по-бавно, по-перфидно, по-мъчително?

Както чудовището с ятагана реже гърлата на инакомислещите, така неолибералните глобалисти секат устоите на държавността и традиционния морал, като дори се противопоставят на азбучни биологични факти като броя на половете. В същността си те са абсолютни фашисти, склонни да унищожат индивидуалните в името на груповите права.

За да бдят за чистотата на битието, и нацистите, и неолибералите създават институции и НПО-та, които да водят непримирима борба за изкореняване на „престъпното” мислене. На мисленето изобщо. Просто за разлика от партийно обособените фашизъм и комунизъм, те промиват мозъци и налагат диктат чрез децентрализирани мрежи от граждански организации.

Всички тези нежни сърца, които днес леят сълзи за загиналия за свободата на личното мнение Самюел Пати, е редно да се замислят какво наистина значи свобода. И дали грижещите се за дръвчета/кученца/трансджендъри/цигани/прелетни птици всъщност не са обратната страна на същия медал като касапина от Конфлан-Сент-Онорин.