Кървава река „тече“ в Странджа

През последните десетилетия за Странджа обикновено се говори като за най-мистичната планина на България. Заради магията на нестинарството, долмените, десетките параклиси, светилищата, легендата за египетската богиня Бастет. Малкото останали хора в селата на Странджа са по-скоро отчаяни и скептични, когато им се говори, че живеят на вълшебно място.

Повечето от тях не могат да свикнат с обезлюдяването. Пришълците и гостите в Странджа също се отнасят различно към приказките за нейния мистицизъм. Един признават, че по никакъв начин не усещат и не разбират защо се говорят подобни приказки за тази планина, когато величието на природата в Родопите или Рила е много по-завладяващо.

Други обаче остават покорени от омаята на Странджа. Тя не се забелязва, тя се усеща. И все повече стават разказите за невидимата кървава река. Тя не е физическа, макар всички „видели“ я да казват, че някога е била такава. Във всички разкази се споменава за едно дере, в което и местните хора потвърждават, че някога е имало река. Дори легендите разказват, че години наред тя носела кървави води. Днес ясновидци, които се множат по нашите земи – заради новите космически енергии или заради изплатената българска карма, или от печалбарство, кой знае, описват как потъвали краката им в кръв. В същото това мистично дере в Странджа с пресъхналата река. Разказват, че усещането е като в страшен филм, като се допълва от странно бумтене сякаш от водите на падащ водопад. Други добавят, че виждат разхвърляни отрязани човешки глави и много-много обезглавени трупове. Видението предизвиква много сълзи, необясними за околните, които не виждат „кървавата река“.

Дали това са болни фантазии или истината са духовни преживявания, всеки сам преценява. Но тези разкази удивително си приличат, въпреки че са споделени от хора, които не се познават. И освен това приличат твърде много на описание, което дава най-известният български ясновидец Ванга. „Леля Ванга ми обясни, че по времето на цар Петър там са били избити богомили от цяла Европа - около 66-70 хиляди човека, между които били и 7 водачи от по-вътрешния кръг на посветените. Те били смятани за посредници между земята и небето. За избиването на богомилите Ванга казваше, че оттам идва и тежката карма на България“, разказва ветеринарният доктор Петър Бодуров. Той е човекът, който изпълнява заръката на Ванга на лобното място на богомилите да се построи параклис.

Днес параклисът е любима туристическа дестинация. Намира се на около 2 километра от село Бяла вода. Мистичният разказ за този малък храм започва още преди посещението при Ванга. Петър Бодуров разказва, че малко повече от година преди смъртта на пророчицата с него се свързва покойният вече Димитър Кърпичев от Бургас. Мъжът му разказва за свое съновидение, в което вижда стотици свещи, които горят на земята, изгасват и отново сами се запалват. Описва мястото, което в последствие Ванга потвърждава, че е местността Марино селище край Бяла вода. Двамата мъже отиват на мястото, където днес е параклисът „Свети Иван Рилски“, запалват свещи там и съновидението се повтаря. Пророчицата казва кои бизнесмени ще дадат пари и кои хора ще изградят храма. Така и става, но самата Ванга не успява да дойде на освещаването, предвидено за 15 август 1996 г. Четири дни по-рано тя напуска този свят. Указанията й обаче са спазени съвсем точно – параклисът е издигнат между седемте високи дървета, без да пострада нито едно от тях. Ванга казва, че тези дървета са живите богомилски водачи. Много от туристите, които идват на това място, прегръщат дърветата за здраве.

Историци и местни изследователи на историята изразяват съмнение, че убийството на хилядите богомили е станало по времето на цар Петър. Съвременните ясновидци се присъединяват към това съмнение и отнасят масовите убийства около 2 века по-късно. Богомилите от цяла Европа, Русия и България са докарвани на днешната Марино селище по подземен тунел от черноморско пристанище. Повечето мъже, жени и деца са транспортирани в железни клетки като животни, други – вързани точно като в песента за три синджира роби. Днес е трудно да се разбере ясновидското твърдение, че богомилите напълно съзнателно се оставят да бъдат убити. Няма викове и отчаяни крясъци, няма сълзи с молби за пощада. Така се извършва саможертва, подобна на тази на Исус Христос. Днес тази саможертва в името на духовното пробуждане за силата на истинската любов се отразява по особен начин над Странджа, настояват наследници на Ванга. Над планината те „виждат“ купол от невидим енергиен щит.

Столетията, изминали от убийството на богомилите и техните водачи, пречистват кървавата река и дори скриват водите й, така че нейното дере в Странджа днес е сухо и обрасло. Но водата спира да се крие и още преди построяването на параклиса в Марино селище извира на поляната. Бързо се намират хора, които решават да печелят, като продават водата от тези извори. Но водата „протестира“ и се скрива. Днес тя е на отсрещното възвишение. Ванга казва, че един ден на това място ще се изгради най-големия балнеосанаториум в света. Преди време възрастни хора от село Бяла вода разказват, че в Марино селище преди е имало 3 изворчета. С водата им лекували очебол, екземи, рани, също както в единствения странджански манастир - Голямобуковския. Затова не са допускали едрия добитък наоколо.

Олтарът на този параклиса, изграден на лобното място на богомилите, не сочи на изток, а на югоизток. Петър Бодуров и строителите се притесняват дали ще бъде осветен от свещеници, но Ванга е категорична: „Ще дойдат, няма къде да отидат“. Пророчицата изпраща Бодуров при митрополит Йоаникий и той нарежда на свещеници от Царево да извършат освещаването на малкия храм. Ванга обаче така и не казва защо настоява олтара на храма да не е на изток, а на юг-югоизток.  Това остава една от нейните тайни.

Параклисът е посветен на Света Петка - закрилницата на богомилите, но за да няма трудности при освещаването му, е наречен на Свети Иван Рилски – покровителят на България. Поне такова е обяснението на доктор Бодуров. Иван Рилски е син или брат на Боян Мага - основоположникът на богомилството. Местните отбелязват празника на параклиса на деня на Света Петка, като на специално отредено място правят курбан.