Касапница край София: Събирачка на кучета ги заряза да се самоизяждат (Видео Чувствително съдържание)
В началото животните са били над 150, но от фондация са задомили 120 от тях
Събирачка на бездомни кучета от село Гълъбовци, край гр. Сливиница, заряза четириногите си да се самоизяждат от глад. В началото кучетата са били над 150, но от фондация са задомили 120 от тях. До миналата седмица четириногите са били 30, но 9 вече са изядени от другите си събратя. Ето и покъртителната история на животните, живеещи в брутални условия:
Преди много години (2015-2016), съвсем случайно, водена от пост за помощ с храна за кучета, попаднах в село, близо до София, при Валя и Венци. (към този момент фондацията не съществуваше) В двора на собствената им къща, както и вътре в нея, имаше около 120 кучета и 22 котки (половината от тях живееха вътре в къщата, заедно с котките).
Гледката беше покъртителна – гладни, некастрирани и биещи се кучета, дворът бе покрит с фекалии от край до край, животинките се въргаляха и спяха в тази мизерия. Съдове за храна нямаше, нито нормално пространство за разходка, нито лично време за социализирането и възпитанието им.
Първият ми въпрос към тях беше: Какво ще стане с тези животни, ако нещо се случи с вас? Никога не получих съвсем адекватен отговор:
-- Винаги се намират добри хора, които да помагат.
Така започна всичко за мен и Шаро – просто не можах да забравя погледите на тези животни. Търсех помощ – от и чрез приятели, чрез постове, само и само да подсигурявам храна.
С времето, за моя изненада, много хора ми писаха или ме потърсиха, за да ми споделят и разкажат за предишен опит с Валя и Венци - основно ми обясняваха да не се захващам с тях.
Аз исках само да помогна на кучетата. Игнорирах предупрежденията.
Така беше създадена и фондацията – с цел да се помогне именно на тези изстрадали същества. От тогава, фондацията издържа кученцата– храната, медицинските разходи, тока на Валя и Венци и всичко друго, свързано с животните, са били за моя сметка, до ден днешен. Единственото, което се искаше от тях, е да подсигурят безопасното им съществуване, да поддържат хигиената, както и да бъдат нахранени и напоени.
Изграждането на приют е трудна задача, която отнема много време и огромни средства, с каквито не разполагам. Това ме мотивира да търся съмишленици, с които по-бързо и ефективно да помогнем на тези затворници, затова, аз и моят приятел, започнахме да пътуваме до Германия, да ходим по приюти и организации, с идеята да намерим помощ за тях. Не след дълго, се запознах с една прекрасна жена – Яна, която се включи активно да помага в писането и търсенето на контакти. Яна попадна на Claudia Ohmer, която прие присърце нещата, а и тъкмо беше решила да има собствена организация. Така се появи ProStreuner e.V. - Hunde und Katzen suchen ein zu Hause – в помощ на Шаро.
Първите години всичко вървеше много добре, започнахме да извеждаме кучета от това място и да им намираме домове в Германия. Поне половината бяха изведени, както и всички котки , но, през това време, Валя не спираше да прибира. Има известна слава в селото, че ако види куче по улиците, ще го "спаси".
В един момент настъпи промяна в закона за пътуване на животните в чужбина, това наложи фондацията да има регистриран обект(приют), което нямаше как да се случи в този имот, защото нищо не отговаряше, дори на елементарни, хигиенни и хуманни условия. Тук искам да вметна, че дворът на Валя и Венци беше ремонтиран с дарения и с цел да подобрим живота на тези невинни същества, но те така и не полагаха адекватни грижи за животните и съореженията, нито поддържаха хигиената.
След като нямах възможност да имам собствен приют, продължих да търся варианти за помощ, защото още много чакаха(доста дълго време Валя не спираше да прибира още и още кучета). Така попаднах в Перник, в "Спасителен център Радина чешма" .
Постигнахме уговорка със собственичката Antoaneta Ivanova - аз да търся домове на кучетата ѝ, в замяна тя ми предоставяше временно настаняване за кучетата от Валя, което, след престой на животното в период от 30 дни там, позволяваше да се издадат необходимите документи за пътуването му.
Изглеждаше справедливо. Помагахме си.
Имах желание всичко да е коректно и прозрачно, и наивно разкрих контакта си в Германия, което беше моята голяма грешка. Заобиколиха ме, след време, и двете с Клаудия решиха да задомяват по-атрактивни животинки, събирани от цяла България, и бързо се забрави за първоначалната идея и уговорка, заради което, за кучетата на Валя, шансовете за задомяване рязко намаляха. До нула.
Започнах да търся наново контакти, наново да градя връзки в чужбина. Това отнема време.
Докато се случваха тези премеждия и се борех да извадя всяко едно куче от там, Валя разказваше на всеослушание, че това са кучетата на фондацията, което няма нищо общо с истината. Както написах по-рано - фондацията предоставя медицински грижи, храна и търсене на домове. Това е немалко усилие, повярвайте ми.
Фондацията никога не е добавяла кучета към къщата/приюта на Валя. Само е извеждала от там, за което имам свидетели и документи.
Броят на кучетата беше намален до 30 (до миналата седмица).
На 22.07.2024 получих обаждане от племенницата на Валя, че тя е постъпила в болница. Ден-два по-късно, някоя от дъщерите ѝ ми написа от телефона на Валя, че е с инсулт и да не я търсим повече. Не знам дали е истина, но други хора си говорят с Валя по телефона - тя изглежда да е в адекватно и комуникативно състояние, дори споделя, че се чувства много добре, вече имала собствена стая и се грижели за нея (дъщерите ѝ, най-вероятно).
Нейните близки ме уверяваха, че ще ходят през ден да хранят животните и ще ми дадат време да опитам да намеря решение. В това малко село, бързо се разчува и от другаде научавам, че през това време са търсели транспорт да натоварят животните и да ги изхвърлят в гората и/или околността.
Докато разбера, обаче, че не ходят редовно, възрастните кучета, които са живеели вътре в къщата, не са имали достъп до храна и вода - цяла една седмица. За жалост, ФБ цензурира кадрите и сами не можете да видите колко обезумели от глад и колко мъртви, поради същата причина, намерихме ...
Следващите редове ще описват обстановката, която заварихме. Травмираща гледка. Пропуснете, ако не ви понася.
С група доброволци отидохме със свити сърца и подготвени за най-лошото, а то си беше действително пред нас:
-- вратите на всички клетки бяха отворени и кучетата пуснати на улицата. Имало е сбивания между тях и загинали животни, от които намерихме само останки, в двора лежеше убито куче, което все още не бяха изяли...
-- едно кученце гальовно и на вид добро, лежеше и дъвчеше остатък от гръбнак, част от крак и козина.
-- заради агресивна група от пет кучета, които бяха отделени в самостоятелно пространство, след като са пуснати и оставени на собствената си преценка, са започнали да нападат всичко живо - по-старите, по-слабите, по-дребните кучета, които живееха буквално в къщата, не бяха посмели да излязат. Имаше два трупа между тях, и една кожа, остатък от изядено куче. Бяха примрели от глад и страх.
Сега ходим с доброволците да им осигуряваме необходимото, но имотът се намира далеч от София и това не го прави устойчиво решение в дългосрочен план.
- Не съм сигурна, дали Валя изобщо знае какво се случва там, че роднините ѝ не спазиха уговорката и използват ситуацията като удобно оправдание, за да се отърват и изоставят тези животни на произвола на съдбата. Или просто са я наговорили (да я гледат, пък да разкара животните, знам ли).
- Всичко ми изглежда съмнително планирано, защото, преди месец, получих обаждане, че Валя говорила с кмета - щяла да пусне кучетата на свобода, но тогава не го приех на сериозно. Чувала съм същото от нея, неведнъж, лично. Отдавах го на характера ѝ, на умора (това си е ежедневна грижа).
Това никога не ме е спирало, не ми е отнемало от мотивацията да продължа да търся домове на кучетата ѝ.
Обръщам се към всички организации и хора, които милеят за животните, с апел за помощ, защото сама не мога да се справя с този проблем. Моля ви, от сърце, нека помогнем на оцелелите!
Който може да вземе кученце на приемен дом, ще му бъде предадено след медицински преглед, здраво, обезпаразитено и с подсигурена храна.Аз ще продължавам да търся домове, но нямам къде да ги настаня, в момента.
Видео:
