Катастрофа след катастрофата с "Боинг"

Американският концерн „Боинг” преживя една истинска „черна седмица", през която се изпариха близо 25 милиарда долара от борсовата му капитализация, а авторитетът му бе жестоко подкопан. Всичко това са последици от пропуските в кризисното управление след трагедията със 737 MAX 8 на Етиопските авиолинии.

„Катастрофално беше!", посочва Матю Йема, специалист по кризисна комуникация от компанията Peaks Strategies, чиято централа се намира в Кънектикът (източната част на САЩ). С тези думи той резюмира оформилото се общо възприятие на случилото се. „Ужасно" и „плашещо" излиза от устата на повечето експерти и бизнесмени, анкетирани от АФП за начина, по който „Боинг” управляваше кризата с инцидента със 737 MAX 8 на Етиопските авиолинии.

Припомняме, че самолетът се разби на 10 март югоизточно от Адис Абеба, убивайки всичките 157 души на борда. Това е вторият инцидент с много жертви за последните пет месеца с модела, влязъл в експлоатация през май 2017 г. Един 737 MAX 8 на индонезийската авиокомпания „Lion Air” се разби през октомври, отнемайки живота на 189 души. Разследванията продължават, но първите елементи, свързани с „Lion Air”, повдигнаха въпроса за вероятна засечка на системата за стабилизиране по време на полет, чиято задача е да не допуска рязко снижаване на самолета. Тази система е вече станалата известна „MCAS" (Maneuvering Characteristics Augmentation System - MCAS) за предотвратяване на аеродинамичен срив.

На снимката: Нито един не оцеля в катастрофата с "Боинг 737 MAX 8" миналата седмица

„Боинг” се ограничи с лаконично комюнике, публикувано след инцидента с Етиопските авиолинии, което се актуализираше веднъж на ден. И то въпреки факта, че Китай спря полетите на 737 MAX още на следващия ден, както впоследствие постъпиха и в Европа. Зад кулисите самолетостроителната компания се активизира, за да не допусне същото да направят и американските власти.

За това колко деликатна е темата говори и фактът, че главният изпълнителен директор на концерна Денис Мюленбург дори разговаря по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп, за да защити 737 MAX, заявявайки, че машината е „изщлючитебно надеждна”. Американската агенция по авиацията обаче в крайна сметка разпореди „временно" самолетите „Боинг” 737 MAX 8 и 9 да останат по пистите в САЩ.

„Това е американската арогантност", коментира пред АФП източник от самолетостроителния концерн, допълвайки, че „тази арогантност е опасна, защото показва, че работата не е била свършена правилно заради прекомерно доверие". Експертите, също като източника от „Боинг”, изразяват неодобрението си от факта, че компанията не е реагирала бързо, а това е кардинална грешка, според тях, в ерата на социалните мрежи и прозрачността. При подобни ситуации „трябва да се предоставя максимален обем информации, при това светкавично”,посочва Матю Йема.

„Борсата и инвеститорите трябва да знаят дали има нещо, което не е както трябва и дали проблемът ще бъде решен", допълва той, отбелязвайки, че „Боинг” е трябвало да поеме инициативата временно да остави на земята 737 MAX още в понеделник с риск да си навлече гнева на регулаторните власти. И макар да признава, че решението за спирането на самолет е от компетенцията на властите, Майкъл Приъм е на мнение, че „Боинг” най-малкото е трябвало да приложи принципа на „предпазния парашут", за да успокои широката общественост.

„Имаше голямо мълчание и именно то предизвика гнева на хората. Живеем в съвременен свят, в който се очаква определено равнище на прозрачност и на отговори много бързо", допълва експерта по кризисни комуникации в Modern Impact в Минеаполис. Според Ричард Абулафиа от Teal Group, „Боинг” е могъл само да изпрати технически персонал на мястото на трагедията и да продължи да анализира какво вероятно не е сработило

Съпротивата на американските власти да спрат самолета от движение поражда въпроси за връзките между „Боинг” и Американската агенция по авиацията. Комисията по транспорта и ифраструктурата на Камарата на представителите изслуша в четвъртък сутринта (14 март) ръководители на въздушния регулатор и планира да започне разследване на сертифицирането на 737 MAX, посочи пред АФП източник от Конгреса на САЩ. Комисията иска освен това да изясни доколко пилотите са познавали системата MCAS и не изключва публични изслушвания.

Освен вероятността семейства на жертвите да предприемат съдебни действия, друга последица от мълчанието на „Боинг” е, че пътниците вече се питат доколко надеждни са самолетите, на които те се качват, а така тяхното недоверие към самолетите 737 би могло да обхване и други машини на компанията. Една мащабна кампания в медиите, която да открои сигурността на самолетите на компанията или да изтъкне подвизите на военните й самолети би могла да бъде първата стъпка за връщане на доверието на широката общественост, коментира Матю Йема, подчертавайки, че „Боинг” би могъл да заимства рецептите на „Бритиш петролиум” след петролния разлив през 2010 г. в Мексиканския залив. Това обаче, без съмнение, няма да бъде достатъчно, според източник, близък до самолетостроителя: „Ще бъде необходимо „Боинг” да работи истински, признавайки вината си, да обяснява, защото злото е сторено".