Казусът "Гибралтар" се заплита

Отвъдморската британска територия Гибралтар е в безизходица, след като Лондон напусна Европейския съюз, тъй като Великобритания и Испания са в спор относно паспортните проверки на пристигащите на гибралтарското летище, пише в. "Файненшъл таймс".

След повече от година на изтощителни разговори за статута на Скалата, разположена в най-южната част на Пиренейския полуостров, напрежението около въпроса, който има огромни последици за икономиката на британския анклав, нараства.

Властите в Лондон и Мадрид се стремят да определят отношенията на британската територия с Евросъюза и да позволят на хората да преминават сухопътната граница между Гибралтар и Испания, като подлежат на ограничен или никакъв граничен контрол.

Мадрид настоява за паспортни проверки от испанската полиция на летището и пристанището в Гибралтар, но Великобритания е твърдо против "испански ботуши да стъпват на територията", според участниците в преговорите.

Ако двете държави не успеят да постигнат сделка, сухопътната граница може да бъде блокирана от цялостни проверки на около 30 000 души, които я пресичат всеки ден, което може да застраши местната икономика, като възпрепятства испанските работници, които заемат приблизително половината от работните места в самоуправляващата се територия.

"За да има плавно движение между Гибралтар и Испания, трябва да има шенгенски контрол на летището", каза испански служител, участващ в преговорите, визирайки влизането в шенгенската зона за свободно придвижване. "Няма съмнение. Това е единственият начин. Паспортните проверки трябва да се извършват от испанската полиция", добави той.

Съгласно временно споразумение, което Великобритания и Испания постигнаха в края на 2020 г., повечето хора, които понастоящем влизат или излизат от Гибралтар, биват пропускани от гранични служители, като само показват паспортите или личните си документи.

Британските дипломати приемат проверките на документите на пътниците да бъдат извършвани от органи на ЕС след Брекзит, но само ако се осъществяват от служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" (Frontex), а не от испански служители.

На 31 декември 2020 г., часове преди Брекзит официално да стане факт, Мадрид, Лондон и Брюксел се договориха, че част от споразуменията на ЕС, като това за Шенгенското пространство, ще продължат да важат за Гибралтар и че Испания ще охранява пристанището и летището до намиране на окончателно решение.

Политиците на "Даунинг стрийт" 10 са нетърпеливи да разрешат ситуацията с граничния контрол около Гибралтар след Брекзит, след като сключиха с ЕС търговско споразумение за Северна Ирландия миналия месец. Спешността за постигане на сделка нараства, тъй като ако консервативната испанска Народна партия спечели изборите в края на годината, сключването на подобно споразумение би станало още по-трудно.

След среща, проведена тази седмица, министърът на външните работи на Великобритания Джеймс Клевърли и Главният министър на Гибралтар Фабиан Пикардо, казаха, че трябва да има "стабилни планове" при всякакъв развой на събитията, дори ако страните не успеят да достигнат до споразумение.

Клевърли и Пикардо припомниха "необходимостта от зачитане на баланса", постигнат от временната сделка между Обединеното кралство и Испания през 2020 г. Според британски служител в Лондон има известно разочарование, защото Испания променя естеството на исканията си.

Испанските власти настояват, че не отправят специални искания, а просто следват разпоредбите на Шенгенската зона.

Като алтернатива на испанските проверки на летището в Гибралтар, британските дипломати предложиха испанските гранични служители да проверяват пътуващите до анклава, още на летищата във Великобритания, откъдето излитат. Това би се случвало по подобие на проверките на пътниците от Лондон, пътуващи с влаковете "Юростар" (Eurostar), които минават под Ламанша.

Към момента проверките на летищата се извършват от собствената гранична агенция на Гибралтар.

Друг неразрешен въпрос е статутът на самото летище, което е и база на Кралските военновъздушни сили. Испания би искала да има достъп до него, но Гибралтар се противопоставя на идеята, опасявайки се от посегателство върху британския суверенитет.

Гибралтар остава белязан от спомена за това как сухопътната граница бе затворена от испанския диктатор Франсиско Франко през 1969 г. и не беше напълно отворена чак до 1985 г.

През 2013 г. избухна спор, след като Гибралтар започна работа по изкуствен риф, които Испания твърди, че се намира на нейна територия, след което Мадрид затегна граничния контрол, което доведе до забавяния по границата  от няколко часа и вбеси местните жители и от двете страни на границата.

Освен испанските работници, пресичащи границата, гибралтарците пътуват до Испания, за да пазаруват и да прекарват свободното си време по испанските плажове и голф игрища.

Ако преговорите стигнат до задънена улица, Лондон се опасява, че испанските власти може да въведат отново по-строги гранични проверки.

Двете страни сключиха временното споразумение през 2020 г., след като Гибралтар беше оставен извън търговското споразумение между ЕС и Лондон, свързано с Брекзит. Сега те целят споразумение, но испанският външен министър, Хосе Мануел Албарес, каза през декември, че страната му не може да преговаря "вечно" с Обединеното кралство.

През ноември миналата година Испания и Европейската комисия предложиха на Великобритания сухопътната граница на Гибралтар да остане отворена, като част от окончателното решение за уреждане на статута на анклава след Брекзит.

През февруари Висшето ръководство на Гибралтар обвини испански митнически служители в "тежко нарушение на суверенитета и юрисдикцията", твърдейки, че те са акостирали на плаж, принадлежащ на британската територия, докато преследвали контрабандисти.

Испанското външно министерство отхвърли описаната от Гибралтар версия на събитията "както и съдържащите се в нея твърдения за предполагаем британски суверенитет над територията и водите на Гибралтар".

Страните не обсъждат своите диаметрално противоположни възгледи относно суверенитета на Гибралтар, който Испания отстъпва на британската корона през 1713 г. Лондон твърди, че територията трябва да остане британска, но Мадрид отказва да признае тези претенции.