Кеворк: На какъв език говори Бедността?

Коментар
20:40 - 22 Октомври 2019
12843
Кеворк: На какъв език говори Бедността?

Читателка на дописката ми „Налче на ботуш“ казва, че й липсва „Всяка неделя“. А друг читател й отговаря, че й липсва комуниз-ъ-ма – демек, слага знак на равенство между тях.

Какъв комунизъм във „Всяка неделя“ бе, драги?

Дори Живков беше казал, и то още през 1983 година, че в тази програма не се говори за партията. Какво остава за комунизъм. Но въпросният читател дръзко фалшифицира.

Хайде, „Всяка неделя“ е лесна, всички са наясно със съдбата й.
Ами жената, която се обажда от Атина, вероятно прокудена там от прелестите на днешния български живот - откъде-накъде й вменяват някакви грехове, понеже очевидно е предана на миналото си?

Нейни съдници са хора, които пък са предани на мътилката, която ни залива от 30 години. Тая мътилка ли ще бъде запомнена?

Жената е избягала далеч оттук от много неща, между тях със сигурност и от несмисления, фалшив антикомунизъм. А някой горделиво смята, че се е измъкнал от „комунизма“. Но не е - при това отношение към една обикновена жена е ясно, че той е останал в главицата му, там си седи и няма излизане.

Един истински успял човек обезателно ще запази чувствителността си към неуспелия, към онзи от невзрачната част на Живота, ще се опита да го разбере. Няма как да се случи това, когато фантасмагоричния „комунизъм“ все още бушува в главата ти.

Така се изправяме пред една от най-калните особености на Прехода – опорочената представа за „онези“ години, налагана от разни съвършено недостоверни източници. Миналото е под обстрела на кошаревски свидетели.

Какво направиха ония, които „стопанисват“ Прехода, та тихомълком обуначиха младите и, в крайна сметка, затулиха/изхвърлиха истината от познанието им за Миналото.

Накараха ги да повярват, че като нагъват вафли – като героя от онази реклама - са надули бицепси и спокойно могат да преглътнат всякакви лъжи. А, всъщност, всеки, който днес е на по-малко от 30, дори 40 години, няма никакво право да говори за „онова“ време, защото е натъпкан със стероидите на всевъзможни фалшификации.

Държаха на сиджимка учителите, обедниха ги – и така менторите на Мътилката спечелиха битката за младите. Уплашиха учителите и успяха да пробутат нелепостите в учебниците и всички срамни салтоморталета в образованието, включително и позора чужди фондации да диктуват „модата“ в него.

Сега по същия начин се държат и с медицинските сестри – ще ги мотаят до припадък с лъжите си. Но са тръгнали да оправят света – а той изначално си е непоправим. И винаги ще си остане такъв. И да се грижим за него е направо налудно.

Ето, Макрон каза на македонците да си научат урока. Къде ни беше умът, и ние да се държим така. Договор ли искате, „исторически“ ли да е – готово, но най-напред разкарайте антибългарските си учебници и тогава ще сядаме да го пишем. Ония се държат с нас като неверни жени – но на нашите им харесва да им слагат рога. Още ще им никнат.

Отдавна е известно, че Бойко няма нищо против да работи с глупаци, това изглежда му е основното забавление. Но и то си има някакви предели.
Той се опитва да лижи и маже, за да си нямаме главоболия с бежанците. Има изглежда някакъв резултат от усилията му, щом дори Ердоган го цитира в изявлението си до ЕС.

В същото време Плевнелиев, хероят от „паркинзите“, иска джихад срещу Турция заради завода на Фолксваген. И вероятно смята да поведе всички ирландски пастирки в тази свещена война.

Дано Ердоган да няма време за бръщолевенията на подобни политически булки. Това е безумие - Роско да дърпа лъва за опашката. В голямата политика подобни глупости са много коварни. Обаче нашенските поп Гапоновци нямат умора.

Бойко трябва да е наясно, че един ден, заради нечия словесна диария, може да получи удар, който да не е в състояние да излиже.

Не знам какво точно изчислява напоследък, но в политиката, който първи удари, той печели. Трябва да укроти с две изречения пастирката, защото му създава само проблеми.
/Вече го стори, но този текст е публикуван в „Уикенд“ още на 17 октомври./

Същото е и с Цветанов. Макрон ли да чуем - или Цветанов. Макрон няма да гласува за Македония, докато… Къде е нашето „докато“? Обаче Цв. нахално изцвърчава от мишата си дупка едно пустословие по Българската История. Кога поумня толкова, та прави интриги срещу Историята.

Бойко и Радев дори се събраха - да умуват, какво да правим с македонските претенции, за да запазим поне някакво елементарно приличие пред Историята.
Онзи обаче цвърчи, че това е грешка. И вече минава за контрапунктчето на Бойко. Когато ординарците започнат да сервират контратези, държавата отива по дяволите. Няма такава държава.

Между другото, днес това е името на партията на Слави – но тези думи се носеха от години като протяжен вик, съчинен от безкрайните неволи на Народа. Доста преди Слави да се озърне към политиката, това се чуваше от телевизионния екран – след всяко задръстване, след всяка безсрамна неуредица, след всяко дупкосване, хорицата неизменно изплакваха „Няма държава!“ Сега Мишките искат да няма и История - и какво ни остава тогава?

Иначе сме царе да състрадаваме незначителното, да се кълчим и лигавим около него. Колкото по-дребна е бедата, толкова повече се тръшкаме.

Ах, колко сме нещастни, колко сме тъжни, че Англия ни била с шест на нула, сякаш това изобщо има някакво значение. Как не се намери един телевизионен журналист да се затръшка, че сме най-бедни в ЕС, най-болни най, най, най – най-рием Дъното.

Изломотят набързо поредната позорна статистика - и гледат да се отърват от нея като от нещо лепкаво, нещо отровно - сакън да не им развали настроението.
Обаче за шест на нула - какви сълзи и сополи…

Сега остава да натоварим Народа и с отвратителния упрек, че е расистки - макар че от години именно той е жертва на един вътрешен натиск. Кажеш ли нещо за това, веднага ще те цакат с най-подлото си оръжие - че използваш езика на омразата. Целта е да се примирим с набезите над сиротните ни старци.

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте върху папийонката. Тук вече изговарянето на Истината минава за език на омразата.

А на какъв език говори Бедността? И има ли по-страшен език от Езика на Глада – но той не бива да бъде чуван…

Добре, да се върнем към началото - ако в главата на онази жена е комунизма – в твоята глава какви ветрове трещят? Накъде те отвяват тия ветрове, как ще определиш днешното време?

Но не можете да го определите, не можете да го квалифицирате от три десетилетия, това е невъзможно. Дори и това не знаете - в каква бълвоч обитавате.

Лъжедесните една свястна доктрина не успяха да съчинят за 30 години - понеже още не са успели да съчинят себе си. И така си отплаваха в мъглата…

Не можете дори да измислите име на пихтията, която обитавате някак. Задоволихте се да я наричате „Преход“ – който обаче все не свършва и не свършва.
И няма как да свърши - понеже е невъзможно да се свърже „онова“ време – лошо или хубаво, но състояло се, все пак - и нещо, което все не втасва.

Остава ви да мрънкате по невъзможния комунизъм – за да търсите някакво алиби на Пихтията. Това е занимание за клептомани, които се опитват да завлекат и Народа в мътните си занимания. С народа е позволено да се упражнява всеки.

Но попитайте жената, която уж тъгува по комунизма, дали е щастлива от особите, които непрекъснато ни стряскат от Властта, повечето от тях абсолютни случайници. Прочутата Сара Смедарчина, знаменитата тютюноберачка от „онова“ време, нямаше да ги вземе дори да пазят магарето й. Казвам наслуки едно име.

Народът никога не е бил виновен - нито тогава, нито днес. Това дори най-усърдният ласкател на Властта би трябвало да разбира, ако Пихтията не е обсебила мозъка му.

Ние сме една мърлява гарица, през която профучават лъскавите експреси на ЕС; подхвърлят ни някой лев, колкото да затулим несекващия глад на новобогаташите - а ако остане нещо, хайде – „Хемус“ се вие като смок до морето и лапа ли, лапа.

Като ще преустройвате футбола, започнете от стадионите, за които похарчихте около 60 милиони европари - за да стоят празни в празните села, където ги построихте. И Европа е пихтясала, щом търпи това.