Само в Lupa.bg: Убиецът на Кнопа изтрещял след уволнение

Убиецът на 3-килограмовото йоркширче Кнопа Йордан Атанасов се оказа освен обвиняем, и безработен. Деянието, взривило обществеността в цяла София и изкарало хиляди на протест в кв. "Кръстова вада", може да коства вечно обедняване на садиста. 

Според познати на изверга той тотално е загубил разсъдъка си преди около 6 месеца, когато ненадейно останал без работа. Дотогава той бил шеф на айти отдел в престижна компания, но повсеместната стагнация в сектора застигнала и него и бил съкратен заедно с още дузина програмисти. 

И така Атанасов, неспособен да се справи с личностната си фрустрация и притиснат в ъгъла финансово, започнал да злобее срещу беззащитни животни. Напомняме, че само 2 дни преди кошмара с Кнопа, въпросният е посегнал и на друго кученце. 

Според информаторите ни ненормалникът агресирал, защото изплащал тлъста ипотека - а вноските вече били непосилни, веднъж останал без препитание. Допълнително ситуацията му се утежнила и след куп неуспешни интервюта за нова позиция. 

"Едно общество се познава по отношението си към онези, които не могат да се защитят. Насилието над животни и насилието над хора имат обща психологическа основа в определени форми на патологична агресия – садистичния импулс за причиняване на болка, страдание и увреждане на друго живо същество.

Зверското убийство на йоркширския териер от Йордан Атанасов отново поставя въпроса за природата на тази агресия и за психологическите механизми, които стоят зад подобни действия.

Както неведнъж съм казвал, в основата на подобно поведение могат да стоят дълбоки личностови дефицити, чувство за малоценност, страх, вътрешна несигурност и патологична потребност от контрол и доминиране.

Особено важно е да разберем нещо: Насилникът невинаги изглежда като насилник. Няма специфично лицево изражение или външен белег, по който можем надеждно да разпознаем човек с дисоциални или садистични личностови характеристики.

Патологията не е изписана на лицето. Тя се разкрива чрез устойчивите модели на поведение, отношението към другите и конкретните действия.

Именно затова не бива да подценяваме проявите на насилие. Те не са просто проява на лош характер или моментен изблик на гняв. Когато става дума за съзнателно и повтарящо се причиняване на страдание на беззащитни живи същества, трябва да говорим за сериозни поведенчески отклонения, които изискват задълбочена психологическа оценка.

И още нещо – преживяното насилие в детството може да обясни част от механизмите, чрез които се формира агресивното поведение, но в никакъв случай не го оправдава. Възрастният човек носи отговорност за действията си и за последствията от тях", анализира и криминалният психолог Даниел Генков психопрофила на садиста.