Кисинджър: САЩ и Китай са пред катастрофа с мащаба на Първата световна война
Днес военните технологии могат да предизвикат трудна за контрол криза, предупреди 97-годишният стратег
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър заяви, че предстоящата администрация на Джо Байдън трябва бързо да възстанови каналите за комуникация с Китай или рискува криза, която може да прерасне във военен конфликт, пише "Блумбърг".
Ако няма някаква база за сътрудничество, светът ще бъде изправен пред катастрофа, сравнима с Първата световна война, предупреди специалистът при откриването на Нов икономически форум. Кисинджър предупреди, че днес военните технологии могат да предизвикат криза "дори по-трудна за контрол" в сравнение с миналото.
97-годишният стратег подчерта, че Америка и Китай в момента се насочват към конфронтация и тяхната дипломация се провежда по конфликтен начин.
Опасността е, че някои кризи ще преминат от риторика към реален военен конфликт, смята Кисинджър.
Дипломатът, който откри пътя за историческото посещение на президента Ричард Никсън в Китай през 1972 г. се надява общата заплаха от коронавируса да открие възможност за политически разговори между двете държави, когато Джо Байдън поеме властта на 20 януари.
Отношенията между Китай и САЩ са най-ниското си ниво от десетилетия, въпреки че двете държави договориха първата фаза от търговско споразумение в началото на годината.
Според Кисинджър Тръмп има по-конфликтен метод на преговори. Той смята, че двете държави трябва да се договорят, че няма да прибягват до военен сблъсък. За да се постигне това, по думите му, САЩ и Китай трябва съвместно да създадат система за контакт между двамата президенти.
Американците имат история на относително непрекъснат успех. Китай имат много дълга история на повтарящи се кризи. Америка има добрия късмет да не е изправена пред непосредствени заплахи. Китайците са обградени от държави, които имат намерения за тяхното единство, коментира Хенри Кисинджър.
По думите му Европа ще се озове между САЩ и Евразия при решителна битка. Кисинджър отбелязва, че Европа е била опората на американската външна политика в периода след Втората световна война, но сега Старият континент ще играе напълно автономна роля.
