Кладенецът край Гърло – чудото на Балканите
Преди 3 хилядолетия звездобройци гледали небето в дъното му
Чудесата на България нямат край и поредното доказателство е кладенецът край пернишкото село Гърло. Това не е обикновен кладенец, а загадка, която и до днес мъчи изследователите. В този кладенец няма вода и не е имало поне през последните 3 хилядолетия. Изграден е на няколко нива със съвършена строителна техника само от дялани камъни без хоросан и без замаски. Може би е направен около 12 век преди новата ера, а може би още по-рано. Както няма единно и категорично становище на изследователите за съграждането му, така липсва и единомислие за предназначението му.
Най-вероятно изглежда необикновеният Гърленски кладенец да е служел за изучаване на звездното небе с цел съставяне на точен и полезен за земеделието годишен календар. Кладенецът е единствен по рода си както в България, така и в другите страни от Балканския полуостров с изключение на подобно съоръжение на остров Кеос, Гърция. Около 100 такива кладенци има на италианския остров Сардиния, както и Тунис и един на Крим.
Според експерти устройството и начинът на действие на кладенеца–телескоп е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи, използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваната звезда или съзвездие се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата край село Гърло. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор, е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Наблюдаваният обект се отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания. От площадката жрецът-астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем при ясно време, така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина, необходима за астрономическите измервания, е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца, т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Всъщност, днес този подземен древен телескоп е значително повреден и продължава да се руши заради липсата на опазване и непрестанните иманярски набези. Търсачите на съкровища не знаят или не искат да повярват, че около подобни култови места никога не се е заравяло съкровище или ценности. Те са свързани с друг вид ценности, които нямат нищо общо с материалното обогатяване. Местни ентусиасти и пазители на българския дух продължават от време на време да почистват кладенеца и да се опитват да не позволяват на дървета, храсти и друга растителност да пониква между перфектно подредените в кръг каменни плочи. Напълно разрушена е първоначалната подредба на стълбището, което води до площадката на древната астрономическа обсерватория.
Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археолога проф. Димитрина Митова-Джонова. Според нея той е построен през 12 в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от долмените в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция и в един сравнително ранен период – 14-12 в.пр.н.е., достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия. Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води, смята откривателката, но мнението й не се подкрепя от много други изследователи.
Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята. Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовир Красава. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 метра.
Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята. Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 метра. В най-високата си част камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 метра.
Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 метра. Височината на камерата е 3,5 метра. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 метра. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 метра. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4-5 метра. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.
Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма чрез суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела, водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение. В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 метра. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса, заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите, оформящи „небесния отвор” на камерата са с размери 1 на 1,30 метра. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10-15 сантиметра и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата. Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване, категорични са експертите.
Свещен комплекс на древните огражда каменното чудо
Гърленският храм-кладенец е елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 60-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700–800 метра северозападно се е намирала местността Русалимските гробища, където са били издигнати менхири. Това са били наредени в редица необработени каменни стълбове.
В своите теренни проучвания в Горнострумските райони проф. Джонова открива още три дълбоки кладенеца – един при село Долни Раковец и два при село Долна Секирна, които остават непроучени. Кладенците при Долна Секирна са разкрити в дълбочина от поройните води, прорязали планинския скат, а този при село Долни Раковец е засипан и над терена се очертава неправилният елиптичен отвор. Тяхната същност и датировка си остава доста относителна. Според проф. Джонова е показателен фактът, че те са изградени в планински скатове, изолирани и далеч от по-големи селища, които биха оправдали изграждането им като водоемни съоръжения за битови нужди.
