Клинична смърт праща жена на огромен стадион
Разказва за много любов и спокойствие, от които се отказала и се върнала в тялото си
В интернет е пълно с невероятни истории, свързани с преживявания близо до смъртта. Всички те са странни, интересни и предизвикват недоверие. Една така история разказва американката Лени, която изпада в клинична смърт през 2016 г.
В една септемврийска нощ Лени се измъчвала от силно главоболие. Болката от мигрената била ужасяваща. Жената се чудела дали да изпие поредното хапче, когато се обърнала на другата страна в леглото и била поразена от ярка светлина.
Отначало Лени помислиа, че е светлината е от преминаваща кола, но установила, че завесите са плътно спуснати. В златната светлина Лени видяла тунел, който водел в златна стая. От тунела се излъчвала любов и доброта.
„Не знам как да обясня това, освен да кажа, че тунелът беше мой. Енергията, излъчвана от него, беше толкова спокойна. Цялата ми болка от мигрената изчезна. Не напуснах напълно тялото си, но усетих безтегловност, сякаш мислено можех да се движа напред-назад, въпреки че продължавах да лежа на леглото", споделя американката след време.
„Попитах моите духовни водачи дали наистина това е моят тунел. Те кимнаха развълнувано. Нямаше присъда, без значение какъв беше моят избор. Много исках да отида по-навътре в този тунел, но знаех, че няма да мога да остана на Земята. Никога не съм изпитвал такова спокойствие. Този мир беше толкова силен, че изглеждаше почти физически".
„Изведнъж видях златно същество - златен мъж с дълга златна брада. Изглеждаше, че той стои на подиум, а зад него бяха всичките ми починали близки. Те наистина искаха да бъдат с мен, за да ме утешат. Лицата им бяха толкова обичливи. Тогава се озовах на огромен стадион".
За този стадион Лени разазва с голямо вълнение: „Имаше души около мен, но зад бариерата. Това беше истинска суматоха. Не можех да разбера защо са толкова развълнувани. Например, кого са очаквали да видят. Беше като когато видиш Бийтълс и всички фенове крещят да се доближат до тях. Всички тези души крещяха и се радваха да се доближат до мен. Разбрах, че ме чакат да напиша името си в залите на тези, които са се осмелили да дойдат на Земята. Толкова е трудно в този наш свят, че за всички ни е чест, че сме дошли тук", изненадващо споделя Лени.
"В този момент ме беше невероятно срам. Те ме смятаха за герой, а аз мразех по-голямата част от живота си на Земята. През по-голямата част от живота си се оплаквам. Изведнъж, дори преди да стигна до мястото за подпис в Голямата зала на живота, осъзнах, че не мога да направя това и да остана там. Започнах да пълзя назад много бавно".
Лени излиза от състоянието на клинична смърт, за което уточнява: „Седях в страхопочитание от случилото се, а златната светлина остана в стаята ми още около 30 минути. Къпех се в това сияние и чувствах любов и мир, докато заспя. От тогава чакам с нетърпение смъртта, защото там беше толкова прекрасно".
