Книга на 100 г. разкрива възможната причина за убийствата в хижа „Петрохан“ (ФАКСИМИЛЕТА )

Преди повече от 100 години книга описва история, която е възможно да е сред причините за шестте убийства в хижа „Петрохан“ и в кемпера на Околчица, съобщава агенция BulNews.

През май 1922 година А. Ив. Катерински пише книгата „Нови данни за история на Ботевата чета“. Тя е преиздадена през 1926 година. Интересът към нея е причината издателска къща „Будилник“ да я преиздаде трети път през 1991 година, като отбелязват, че са запазва авторовата и документална автентичност на предишните 2 издания. В последното издание е отбелязано, че първото и второто са библиографска рядкост.

В интерес на истината, последното издание на тази книга също не може лесно да бъде открито. С какво е интересна тази книга?

Преди повече от 100 години авторът А. Ив. Катерински отделя време да проследи убийството на Христо Ботев и съдбата на останалите живи негови четници. Така стигаме до стр. 48, където започна главата „Два скелета под скалите“. В нея е описано как трима от бунтовниците на Войводата се скриват от черкезите в пещера в района на връх Вола. Това е мястото, където беше намерен кемперът с трите трупа на Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев. Припомняме, че част от техните занимания са били изследването на пещерите в района.

Но да се върнем на написаната в книгата.
След като се скриват в пещерата, те биват зазидани от башибозуците и тръгват да търсят изход, за да се спасят. При тези обиколки тримата четници откриват два скелета, които са поставени на нещо като легло. По техни думи, това са били мъж и жена. До тях са били поставени златни царски корони, като наоколо имало още много злато и сребро, златни пръти и съд с течност, която била за около 3-4 литра.

В книгата е описано, че четниците взимат колкото могат злато и след като успяват да намерят изход, излизат от пещерата и тръгват през Искърското дефиле. Един от тях отива в Румъния и със заграбеното злато създава търговия, която го прави богат. За другите двама няма информация, но се предполага, че единият е бил убит от черкезите.

На стр.51 авторът описва и пещерата „Шишмановата“. Тя се намира близо до Черепишкия манастир, срещу първия тунел на ж.п. линията Мездра-София, на десния бряг на река Искър. Местната легенда твърди, че в тези естествени подземия се е крил при бягството си от турците Цар Иван Шишман. Затова авторът на книгата предполага, че именно тук той е пренесъл царското си съкровище.

Никой не може да потвърди или отрече дали информацията от тази книга не е в основата на избиването на шестимата мъже в хижа „Петрохан“ и в кемпера на Околчица. Това не пречи обществото да получава разнообразна информация за района на Врачанския Балкан, за който е публично известно, че е наситен с пещерни образувания.