Книга от 17 век разказва за НЛО

През 17 век холандският математик, физик и астроном Кристиан Хюйгенс пише книга за живота на Сатурн и Юпитер. Заглавието й е „Небесен свят“ и първоначално е написана на два езика – английски и латински.

„Книгата се опитва да опише как биха изглеждали извънземните същества, как прекарват времето си, дори как звучи музиката им“, казва оценителят на книги Джим Спенсър, който открива стария том на безплатно събитие за оценка на антики.

Хюйгенс смята, че извънземните имат ръце и крака: „Какво бихме могли да измислим или да си представим, че може да бъде толкова точно приспособено към всички употреби на земните форми, каквито са ръцете“, пита авторът и добавя: „Че имат крака, никой не може да се съмнява. Освен ако не са открили изкуството да летят в някои от тези светове”.

Ученият си представя извънземните като същества с висок интелект – астрономи и майстори навигатори, които волно прелитат до многото луни на двете планети. Те „се наслаждават не само на материалните облаги, но и на удоволствията, предоставени им от високо развитото им общество като разговор, любов, шеги и впечатления, обожават музиката и свирят на различни инструменти“.

„С музиката е същото, както и с геометрията – навсякъде е неизменно едно и също и винаги ще бъде така“, пише Хюйгенс. „Защото цялата Хармония се състои в Съгласието, а Съгласието е целият свят, фиксиран според една и съща неизменна мярка и пропорция - ако изпитват наслада от Хармонията, това е двадесет към едно, че са изобретили музикални инструменти“.

Но животът на други планети не е само някаква утопична визия, предупреждава ученият писател. Жителите на Юпитер и Сатурн вероятно страдат от „нещастия, войни, страдания, бедност“. „Ако хората трябва да прекарат целия си живот в ненарушен непрекъснат мир, без страх от бедност, без опасност от война, не се съмнявам, че биха живели малко по-добре от зверовете, без да знаят или да се наслаждават на онези предимства, които карат живота ни да минава с удоволствие и облага. С други думи: няма болка, няма блаженство“.

„Любопитно е усещането, когато прелиствам тази книга. Темата принадлежи на бъдещето или научната фантастика, но писателят ни говори от миналото“, коментира Спенсър. „Темата е толкова завладяваща, защото ни кара да се смеем на това, което те не са знаели, докато взирайки се днес в небето осъзнаваме, че все още всичко е мистерия“, пише IFLS.