Книга за НЛО изгаря в Александрийската библиотека

Източник на знанията винаги са били книгите. Именно те, особено най-ценните екземпляри, са унищожавани задължително и последователно през вековете. Когато Цезар пристига в Александрия, в знаменитата библиотека има най-малко 700 000 ръкописа. Някои от тях внушават страх у завоевателите, в частност, литературното наследство на някой си Берос – вавилонски жрец, избягал в Гърция.

Берос е историк, астролог и астроном. Той изобретява полукръглия слънчев циферблат и създава теорията за наслагването на слънчевите и лунните лъчи, изпреварвайки съвременните трудове по интерференция на светлината.

Освен това древният учен оставя разказ за срещи с извънземни – тайнствените алкалуси (същества, напомнящи риби). Те носят скафандри и предават на хората първите научни познания, старателно записани от вавилонския жрец. „История на света” на Берос, в която той описва първите си контакти с извънземните, е изгубена. Останали са само няколко фрагмента.

В същата библиотека са запазени и трудовете на Деметриос Фалерски. Един от тях носи странното название „За светлинния лъч в небето” – първото произведение за летящи чинии. Там се съдържат и трудовете на финикийския историк Мокус, на когото се приписва създаването на атомната теория. Предполага се, че в Александрийската библиотека е съхранявана и знаменитата „Книга на Тот”. Според древна легенда Тот изобретява писмеността и е летописец на всички събрания на боговете. Книгата е написана върху 78 златни пластини, а за нейни автори са смятани жителите на Атлантида.

„Книгата на Тот” разкрива тайните на управлението на различни светове. Освен това тя дава власт над земята, океана и небесните тела. С нейна помощ могат да се възкресяват мъртви, да се въздейства върху хора от разстояние, да се овладеят неведоми функции на собственото тяло. С унищожаването на библиотеката изчезват всички тези трудове, в това число и златните плочи на „Книгата на Тот”. Преписаните върху папируси копия планомерно са унищожавани от жреците, а по-късно – от Инквизицията.

На границата между 15 и 16 век, абат Тритемий създава труда „Стеганография”. В предисловието му се казва: „Ще ви разкажа за начините, по които мога точно и надеждно да предам своята воля на всекиго, който разбере смисъла на моята наука, независимо колко далеч се намира. Дори на затворник, заточен в дълбоко подземие под постоянна охрана, съм способен да предам мислите си”. Какво откритие прави абатът, не е известно. Но през 1616 година ръкописът е изгорен публично.

Същата е участта и на трудовете на английския математик, географ и астроном доктор Джон Ди (1527 – 1609 г.). Запазена е само малка част от съчиненията му под название „Истинно и вярно съобщение за това, което се случва в продължение на много години между доктор Джон Ди и някои духове”. Духове докторът нарича неземни разумни същества, с които според твърденията му нееднократно е встъпвал в контакт. 

В книгата се съдържат още математически знания, чието ниво превишава чувствително съществуващите във времената на Джон Ди. Там се говори и за това, че Земята се състои от множество наложени една върху друга сфери. Между тях има точки, или по-точно повърхности, на съприкосновение. Голяма част от ръкописите са изгорени от неизвестни извършители, разграбили архива на Джон Ди след смъртта му, пише Бургас новините.

Безценни древни ръкописи са унищожени и по време на Парижката комуна и Втората световна война. Множество реликви изгарят и в Националната библиотека в Сараево в началото на 90-те години на миналия век.