Книгата „В тъмница“: зверствата при Априлското въстание от първо лице

В навечерието на 150-ата годишнина от Априлското въстание в нов луксозен том излиза един знаков текст за това емблематично събитие в българската история – въздействащият и дълбоко емоционален мемоар „В тъмница. Спомени от 1876 година“ на Константин Величков.

Творбата е не само личната история на революционера и интелектуалец, прекарал повече от три месеца в занданите на Пазарджик, Пловдив и Одрин след разгрома на бунта, но и разказ за човешките терзания пред лицето на смъртта. Безценен документ за нашето минало, „В тъмница“ излиза за първи път от 1977-а насам, което я прави сравнително непозната за читателите. Изданието на „Кръг“ – с твърди корици и дизайнерско оформление от Капка Кънева – вече е в добрите книжарници.

         „Затворът – пише Величков в мемоара си – върши своето действие, убива живота, убива душата бавно, постепенно, неусетно.“

Всеки ред в спомените на писателя, преводач, художник и общественик е исторически точен – от садистичните издевателства над въстаниците, които идват не само от официалната власт, но и от простолюдието, чието битово спокойствие е нарушено, до покъртителните сцени на рухнали надежди и човешко малодушие...

В разказа на Величков, обогатен от безценните пояснителни бележки на литературния историк Иван Сестримски, срещаме редица добре познати имена. Тук по-живи от всякога са Георги Бенковски, Васил Петлешков, д-р Спас Абрашев – Хекимина, неколцина близки съратници на Васил Левски; а Тодор Каблешков разкрива в детайли плана си (така и нереализиран) лично да убие самия османски султан...

Революционерите, които писателят среща в тъмницата, са далеч от клишетата в учебниците по история. Някои стоически приемат мъченията и изправянето пред бесилката. Други обаче се гърчат в страх и непоносими терзания, съкрушени от безсилието си пред съдбата.

Поробителите също не са анонимна маса от насилници – Константин Величков откроява поне двама османски офицери с достойнство и чест, които настояват за справедливо отношение към окованите. Нощите в затвора са безнадеждни, но с утрото на новия ден идва плахото очакване за чудото на спасението...

Както е известно, самият Величков е избавен от бесилото благодарение на европейска комисия, която разследва жестокостите при потушаването на въстанието. Следват две години неспирни борби, Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и Освобождението. А Величков предстои да се превърне в един от най-видните интелектуалци и политици в новата ни история.

Константин Величков (1855  – 1907) ще стане два пъти министър на народното просвещение и три пъти народен представител. Ще остави трайна следа в българската литература, превеждайки творби на Виктор Юго, Пушкин, Шекспир, създавайки истински бисер с българския текст на Дантевия „Ад“ и сам пишейки художествени произведения. Заедно с Иван Вазов ще състави прочутата двутомна „Българска христоматия“, която за първи път запознава читателите у нас с редица шедьоври на европейската литература. Величков е и талантлив живописец – негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив и Пазарджик, както и частни колекционери.

И зад всичко това, малко или много, ще прозират онези месеци в османските тъмници...