Коцето Калки пред Lupa.bg: Строгите мерки и генералските пагони се оказаха пробно шоу

Новини
13:45 - 24 Май 2020
10515
Коцето Калки пред Lupa.bg: Строгите мерки и генералските пагони се оказаха пробно шоу

-Коце, как понася тези трудни времена свободният ти дух? Усети ли страх в изминалите мрачни месеци и как се промени ежедневието ти?

-Моето поколение е преживяло какво ли не - от соца до "демокрацията" и времената все си бяха трудни, погледнато отстрани. Какво да кажат нашите родители или баби, които са преживяли бомбардировките над София, глада, ужасите на войната? Вътрешният поглед върху събитията, обаче е винаги нещо различно. Наскоро видях снимка на деца, напускащи разрушената Хирошима. Лицата им не бяха нещастни, по-скоро любопитни, като на всеки пред обектива.

Връщайки времето, все повече се убеждавам - остава само хубавото, не, по-точно откривателското. Трудни времена за днешния ден не е сравнение за епизодите от казармата или милицията или опашките за хляб през 90-те. Плашили са ни с толкова неща, че за страх сега е почти смешно да мислим. И тогава ги приемахме почти забавно.

Ако много те е страх, иди скочи с бънджи от Аспаруховия мост и ще ти мине. Като питаш за ежедневието - спомням си една песен на Тодор Трайчев "Рой недовършени неща". Ето на това му дойде времето - на недовършеното, недоизчистеното, забравеното, вътрешното. Добър ден за улов на тези рибки-бананки.

-Винаги си обичал природата, народните средства за лечение и профилактика срещу болестите – ползва ли някои от тях срещу коронавируса? Като медик, в крайна сметка спазваше ли строги мерки срещу заразата, или стъпи в „другия лагер” - на феновете на стадния имунитет?

-Да, ежедневно - джинджифил, куркума, пипер, чесън, лук ... Към това - пранайама за укрепване белия дроб. И смях! Още десетки неща може да добавите за здраве и добро настроение.

Сега не може да се даде отговор за модела - той ще търпи обсъждане поне две години. Някой подчерта ли, че вирусът със сигурност ще премине през вас? Като мислим за тази скорошна случка, двете важни неща са:

1.Микробното число, което ще приемем (маската го намалява)

2.Как сме подготвили терена (реакцията в дробовете ни)

Така че - пазете се от хора, които ви се навират и вие не се навирайте в хората. Това е нехигиенично във всяко едно отношение. Станете гнуслив! Мийте си ръцете и не яжте от земята! Имам познати, които считат, че с липса на хигиенни навици се постига имунитет. Боже! Вижте снимки на кучешка тения в нета ...

Строгите мерки и генералските пагони се оказаха едно пробно шоу на хора, които не знаят какво точно да направят. Мерките искат не строгост, а прецизност и гъвкавост. На колко глупави решения станахме свидетели - от събирането на тонове ненужна хартия в багажниците на полицаите, до лишаване от чист въздух ...

-Каква е твоята теория за възникването на новия вирус и има ли някакъв урок в морален и социален план? Мислиш ли, че в епидемията може да извлечем нещо за себе си,  да поправим нещо?

Вирусите, както всеки жив организъм на планетата, търпят еволюция. За разлика от сложните организми, при тях тя е доста бърза, но все пак има нужда от време - напр. за да стане патогенен за човека. Корона вирусите имат нужда от десетки до стотици години за такава еволюция.

Твърде вероятно в случая с Covid19 е да му е било "помогнато" да прескочи стотина години и да стане патоген за човека. Това може да се докаже след задълбочени проучвания на генома му. Най-точното мнение ще ви дадат вирусолозите от лабораториите, които са си поиграли с него, но те са под смъртна клетва, така че никога няма да научим.

Урокът, независимо кой ни го причинява, е че на една планета оцеляват само най-приспособените. Този урок всъщност не е от сега, той е формулиран от Дарвин, и се отнася и за вирусит, и за хората. И оттук нататък личните ни здравни усилия ще имат все по-решаващо значение. Защото следващият вирус може да е по-жесток. Но урокът също е да не се даваме на тия, дето ни причиняват уроци - нито с личните си свободи, нито с онова, което биха ни пробутали доброволно. Много факти ще изскочат и винаги трябва да сме будни за тях.

А ако пък подозираме, че висша сила ни поднася на тепсия възможността да се върнем към невинността, то нека поправим липсата на достатъчно интровертност с малко медитация. Как допуснахме жаждата за събитийност да замени естествената съзерцателност и наслаждение от живота?

Как се отрази изолацията и липсата на срещи с приятели на семейството ти? 

-Покрай PC-уроците на Теди си припомнихме  образите на щурчето и мравката, на "ние врабчетата", светлите имена на Асен Разцветников и Джани Родари, копнежа по корен квадратен от 144 и как да заспиш с книжка в ръка...  А, ето и че започнахме семейни уроци по китара. Открихме "прерията" - последното диво пространство, на сто метра от нас, предвидено за парк, но отхапано от новоалчни застроители ...(Йорданке!).  Открихме и домашната прическа. Приятелските и роднински срещи оредяха като зеленината в квартала ни (Йорданке!). Пациентите също - може би за глътка отдих. Е, пациентите пак ще ги има, приятелите също, само зеленината и небето, което строежите ни взеха, няма да са в този живот! (Йорданке!)

-Казваш, че никой не ни подготвя за това, когато вирусът влезе в нас? Какви съвети би дал на хората като медик, ако това се случи?

Ами нека да обобщя така: 

1. Малко микробно число на първа среща с вируса - носете маска, мийте ръце, не яжте пуканки от земята

2. Противомикробна среда в тялото - горните храни

3. Здрав бял дроб - пранаяма

4. Кислород в тъканите - спорт

-Със сигурност ти липсват пътешествията. Кое е следващото и кога смяташ, че може да го осъществиш?

Последните пет години имахме щастието на направим едно голямо почти околосветско пътешествие със спектакъла "Секс, наркотици и рок'н'рол". Обиколихме 3 континента, много градове, много нови приятели, и разширихме хоризонта си с още няколко градуса. Благодарен съм на съдбата и всички въвлечени! За съжаление отпаднаха много спектакли, последните месеци, а и занапред бяха плътно планирани. Но времето е пред нас - някой отложихме за есента (Германия и Холандия), дано не се отменят пак.

-Вирусолозите казват, че година-две поне ще живеем  коронавируса. Ти докога виждаш, че ще приключи епидемията и ще се чувстваме свободни?

-Да, нови вълни ще има. И вируса ще мутира и пак ще има. По ирония на съдбата думата имунитет идва от латинското "immunis"- свободен. Но ще се създадава ли траен имунитет в организма след среща с вируса?

За сценичните хора "свободни" означава да са на сцена. До есента няма да има работещи зали, но как ще е след това, през три места ли ще e публиката? Ще има ли пиано бар? Ще скачат ли хора по стадиони и концертни зали? Не знам отговора.

-Кой е истинският невидим враг в тия времена – вирусът, страхът или бездушието? Тревогата да се доближаваме един до друг няма ли да ни направи по-безразлични към човешката болка и съпричастността?

Страхът е враг във всички времена. Буда казва - една от петте отрови на ума, останалите са алчност, страст ... класика. Ако някой се кани да ви каже плюещата си истина - спокойно, без паника, има си жестове. Може да си говорим и от малко повече разстояние, това не е бездушие. Отдавна предпочитам да не се ръкувам, и все пак се считам за достатъчно сърдечен човек. Ако познавате символиката на индийския привет, сте много по-полезен и сърдечен, защото така изпращате добрата си енергия, което е истински поздрав. А очите и усмивката могат да говорят  повече от ръцете и устата.

-Дали след тази пандемия светът ще се промени наистина? Как виждаш новото човечество и ще има ли място за Векът на любовта?

-Споменахме думата еволюция. Дарвин и Бейтсън са говорили за физическата, генетична еволюция на видовете. Но човешкият вид преживява и еволюция на съзнанието. Вероятно предимно технократска. И още една по-висша - духовна еволюция. Висшето състояние на тялото, съзнанието и духа бих определил като "Unconditional Freedom and Love"(термин от Шибендо Лахири), т.е. състояние на безусловна Свобода и Любов. До Векът на Любовта имаме много време, тогава, когато шестото ни сетиво го приеме за водеща вибрация на тялото, по-силна от новините, от компютрите, от всички замърсявания. През какво още ще минем дотогава ...