Кога Сергей Антонов ще бъде реабилитиран напълно?
Лидерът на АБВ Румен Петков подчерта необходимостта от реабилитация на държавно равнище по случая с несправедливо обвинения българин Сергей Антонов за покушението срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
„Нямаме отговор като държава какво сме направили за обвинения в съучастие за атентата срещу папа Йоан Павел Втори. За да сме честни пред себе си, трябва да кажем, че клеветите срещу България, освен от чужди централи, имаха и откровено български привкус. Когато днес говорим с нашите италиански приятели, никой никога не е изразявал съмнение за честта и доброто име на България или за участието на България в атентата.
В началото на 90-те години българи на най-високи държавни позиции подкрепяха идеята, че България е в основата на атентата срещу папата. Тези неща не бива да ги премълчаваме, ако искаме да се откровени със себе си. Проф. Консоло знае какво му е коствало поемането на защитата. За да сме честни пред себе си, в многото разговори с представители на Ватикана на въпроса – всъщност вие какво направихте за този клетник Сергей Антонов? – няма отговор. Нямаме отговор като държава, като институция и това е срамно. Ако някой си мисли, че ние сме изчистили името на България, това за мен е един незаслужен ентусиазъм“, заяви Петков днес на специална пресконференция.
Представителите на Инициативния комитет, създаден по повод 35-годишнината от освобождаването на несправедливо обвинения Сергей Антонов, представиха второто издание на книгата „Атентатът срещу папата", написана от италианския адвокат проф. Джузепе Консоло. Сред имената в Инициативният комитет, председателстван от Явор Цаков, са председателят на АБВ Румен Петков, Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, проф. Валери Стефанов – директор на Университетско издателство „Св. Климент Охридски” и Людмил Попов – дипломат.
Проф. Джузепе Консоло, в директна видео връзка от Рим, каза, че причината да напише тази книга е желанието да покаже истината такава, каквато е.
„Изразявам своята благодарност към българските власти, които навремето ми дадоха възможността да защитя и да изкарам на бял свят истината за този процес. Историята и специално тези събития, които са се случили, трябва винаги да останат в нашите сърца. Най-вече да не се повтори това, което се случи навремето.
От друга страна аз до ден днешен съжалявам и трябва да продължим да се борим и да не оставяме нещата така, защото един убиец какъвто е Али Агджа, който освен, че извърши това чудовищно покушение срещу папата, оскверни името на една цяла нация. В крайна сметка той си се измъкна, остана в голяма степен безнаказан. Но животът на засегнатите от процеса българи беше изцяло променен и петното върху нацията беше хвърлено. Това не трябва да го забравяме и трябва да продължаваме да се борим за чистотата на името както на България, така и на нашите съотечественици“, заяви италианският юрист.
Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова подчерта, че тя и колегите й български адвокати високо ценят изключителните заслуги на проф. Консоло за възтържествуване на истината и справедливостта в процеса срещу Сергей Антонов.
„Само преди дни се навършиха 40 години от стрелбата на Али Агджа срещу папа Йоан Павел Втори. Разследването и разгорещените спорове, свързани с покушението, ще бъдат запомнени и десетилетия ще останат като „процеса на века“. Стотици хиляди страници са изписани за този процес, стотици хиляди страници се мъчат да покажат каква е истината от различни гледни точки в една много трудна и деликатна политическа обстановка, в която се развива този процес на деня", заяви Негенцова.
"Мисля, че няма да са прави тези, които мислят, че 40 години по-късно няма какво да се каже още. Защото за нас, българите, в тази история има един много ключов момент и той е свързан именно с името на България. Не случайно нееднократно проф. Консоло заяви – основната цел за мен в този процес беше не само да постигна положително решение за Сергей Антонов, а да измия петното от лицето на една страна, която нямаше никаква вина за този процес. Агджа е действал сам. Това е истината. Съвсем ясно, съвсем категорично, това трябва да бъде изводът от този тежък процес, на който и Сергей Антонов се оказа и една от жертвите“, добави тя.
Папа Йоан Павел II прости на Али Агджа и помоли италианския президент Карло Чампи да го помилва
Дипломатът Людмил Попов, който по онова време е бил временно оглавяващ българското посолство в Рим, разказа, че проф. Джузепе Консоло е бил подложен на огромен натиск от всякакъв характер, включително и със заплаха за живота му, защото е поел защитата на Сергей Антонов. Но увереността му в невинността на българина не го е разколебала.
Сергей Антонов – българинът, който беше набеден, че е съпричастен към опита за атентат към папа Йоан Павел II, си отиде обиден на Светия отец и на Ватикана. Макар при посещението си у нас през май 2002 г. Карол Войтила официално да обяви, че никога не е вярвал в т.нар. „българска следа” в покушението срещу него, някогашният служител на БГА „Балкан” никога не се срещна с папата или с друг високопоставен представител на Светия престол.
Преди 40 години - на 13 май 1981 г. в 17,17 ч. местно време турският терорист от националистическата ислямистка и антиевропейска организация „Сивите вълци” Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II в сърцето на Рим и на Ватикана – на площад „Свети Петър”. Покушението е извършено по време на редовната седмична аудиенция на Йоан Павел II. Светият отец е улучен с три 9-милиметрови куршума – в гърдите, в корема и в лявата ръка, и целият в кръв е закаран в болницата „Джемели”, където го оперират. За щастие раните не са смъртоносни и след около месец папата е изписан.
По време на посещението си в Римв началото на юни Румен Петков и Явор Цаков разговаряха с адвокат Джузепе Консоло и с кардинал Джовани Лайоло, губернатор на Ватикана
Година и половина по-късно – на 25 ноември 1982 г. Сергей Антонов – тогавашен служител в представителството на Българска гражданска авиация „Балкан” в Рим беше арестуван и обвинен за опита за атентат. Заедно с него като обвиняеми са привлечени още двама българи, служители в посолството ни в италианската столица - Тодор Айвазов и Жельо Василев, които в този момент се намират в София. По време на предварителното разследване и по време на процеса Мехмед Али Агджа променя над 100 пъти версиите по своите показания.
Първоначално турчинът, който е главен свидетел по делото срещу Антонов, обявява, че е действал сам. После посочва българските тайни служби, че са му помогнали, а три десетилетия след атентата за поръчители посочи властите в Иран. Още първия ден на процеса Агджа обявява, че е Исус Христос, че краят на света ще настъпи, че човечеството няма никакво бъдеще и той е дошъл на Земята като месия и спасител.
Самият Агджа е осъден на доживотен затвор през юли 1981 г. По молба на папата е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г.
Сергей Антонов прекарва в затвора близо четири години, като накрая е освободен, тъй като италианският съд не намира доказателства, че той е съпричастен към опита за убийство на папата. „Процесът на века”, както става известно делото срещу българите, започва на 27 май 1985 г. и завършва на 29 март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано.
Специалисти потвърждават, че той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества, с помощта на които да бъде променено съзнанието му и в съдебната зала да признае вината си и да каже, че България стои зад опита за убийство на Карол Войтила. В ареста Антонов е подложен на обработка с опити, за да се контролира съзнанието му – изтрива се част от паметта и се насажда нова информация. „При Сергей бе постигнат първият етап. Имаше моменти, в които не можеше да си спомни имената на най-близките, започна да заеква”, спомнят си разузнавачи, ангажирани със случая „Антонов”.
Според близки до Сергей Антонов обаче нищо не било в състояние да го пречупи и да го накара да предаде родината си и приятелите си, още повече, че от самото начало става ясно, че българинът е натопен и е жертва на заговор.
По време на 1222-дневния си престой в италианския затвор „Ребибия” и по време на процеса срещу него Антонов се държи достойно и издържа на всякакъв тормоз. Уви, здравето му е напълно разбито. Той получава и нов удар, когато след завръщането си в родината съпругата му го изоставя. Успява обаче отново да стъпи на крака. Най-големият кошмар за българина обаче се оказва не стрелеца срещу Йоан Павел II, а самият папа.
Полк. Марин Петков и Сергей Антонов
„Сергей бе обиден от позицията на Ватикана и на папа Йоан-Павел II, който едва през 2002 г. обяви, че не вярва в „българската следа”. Защо се бавиха 16 години след края на процеса?! Когато папата дойде в България Сергей умишлено не гледаше новините и не пускаше телевизора няколко дни. А иначе бе човек, който непрекъснато гледа новини и се интересува от събитията. Не сме говорили никога дали би искал да се срещне със Светия отец. Но си мисля, че той вътрешно недоумяваше защо папата отиде в килията на Агджа и му прости, а нито веднъж не пожела да се види със Сергей”, коментира преди години пред репортер на Lupa.bg полковник Марин Петков - офицер от Първо главно управление на ДС. Той вече е покойник, но разузнавачът беше един от най-близките приятели на Антонов.
Двамата се познават още от младежките си години. Марин Петков е работил под прикритие като консул в Рим от 1976 до 1980 г. и пълномощен министър в Мексико между 1985 и 1990 г. Пред „Таблоид” полковникът разкри, че той е човекът, който е привлякъл Сергей Антонов към българското разузнаване, но не като агент, а като сътрудник. Това било нормална практика, тъй като Антонов заминава в Рим през 1976 г., а през 1981 г. вече е заместник-директор на бюрото на БГА „Балкан” в Рим.
„Възмущавам се, когато някой попита защо папата не даде опрощение на Сергей Антонов. За какво Сергей трябва да получава индулгенция от папата?! Човек се опрощава, когато е извършил грях или някаква постъпка. Та Сергей е невинен, какво има да му се опрощава?! Той е жертвата, той трябва да прощава на тези, които го обвиниха справедливо, които го измъчваха психически, които го обработваха и които го съсипаха. Сергей е Светец! Той не предаде Родината си. А можеше – защото знам, че докато е бил в затвора са му предлагали много съблазни, само и само да се отрече от България. Не го направи!”, сподели емоционално разузнавачът преди години.