Кой/коя зарази Наско Месечков с "вируса на целувката"?

Наско Месечков цели 2 години се е борил с тежка бактерия в устната кухина, която се причинява най-често от целувка или при орален секс. Оказва се, че танцьора се е заразил с Епщайн-Бар вирус (EBV) малко след като е триумфирал в предаването "Денсинг Старс" заедно с д-р Неделя Щонова през пролетта на 2024 г.

Разкритието направи днес самия Месечков с публикация в социалните мрежи, но спести подробности кой го е заразил, нито при какви обстоятелства е пипнал вируса. Танцьорът е семеен мъж от години, след бурно минало и интимни забежки с представители и на двата пола, за които сам потвърди в предаването "ВИП Брадър" при участието си преди години.

Епщайн-Бар вирус (EBV), който Месечков е пипнал през 2024 г. и с който се е борил цели 2 години, е вид херпесен вирус (човешки херпесен вирус 4). Той се пренася най-често чрез слюнка – например при целувка, пиене от същата чаша или използване на общи прибори, както и при орален секс. Затова е известен и като "вируса на целувката". Любопитното е, че може да остане "спящ" в тялото години наред и да изригне при стрес или преумора. Явно "вируса на целувката", прихванат от лудите млади години, се е проявил при Месечков покрай стреса около участието му в "Денсинг Старс".

Ето разказа на самия Месечков от първо лице за това, през което е преминал (публикуваме го със съкрашения):

"Моята история започна по един почти парадоксален начин, с победа. С края на Dancing Stars 2024 и момента, в който заедно с д-р Неделя Щонова вдигнахме голямата купа. Тя беше тежка. Но не защото беше направена от злато. Не защото материалът и имаше някаква огромна стойност. Тази купа тежеше заради всичко, което беше събрано в нея. Тежеше от стоицизма на една изключителна докторка и от труда на един артист, който дълги години се опитва да прави хората щастливи.

Тежеше от безкрайните часове репетиции. От болката. От умората. От повторенията на едно и също движение отново и отново, докато тялото вече не иска да го направи, а ти настояваш да стане още веднъж и този път да изглежда красиво и леко. Защото зрителят вижда няколко минути магия. Не вижда часовете преди тях. Не вижда натрупаната умора, мускулната болка, недоспиването, психическото напрежение, синините, непрекъснатата концентрация, риска от травми...

Месечков започва да тренира отново след 2-годишна почивка

В продължение на 13 седмици ние давахме всичко от себе си. И не бяхме само ние. Всички наши колеги работеха със същата отдаденост, за да може България да чака следващото предаване, следващия танц, следващата емоция. И ако красотата, която хората видяха на сцената, е имала цена, то голяма част от нея беше платена с нашите тела и нашите емоции. Ние просто не я усещахме тогава.

Но след всяка голяма победа понякога идва моментът, в който организмът представя тази сметка. При мен тя дойде след финала. Не с гръм и трясък. А тихо.

Първо си казваш, че си уморен. Нормално е. След такова натоварване организмът има нужда от време. После минава една седмица. Втора. Трета.

А ти не се възстановяваш. Събуждах се сутрин около 8. Оставях децата, започвах деня си и към 10,30–110 вече имах чувството, че някой е изключил тока в тялото ми. Не просто умора. Безсилие.

И започваш да търсиш отговор. Направихме изследвания. После още. Стандартната клинична картина и микробиологията не показваха обяснение, което да съответства на начина, по който се чувствах. На хартия много неща изглеждаха наред. Аз обаче не бях наред.

Знанията ми ме караха да продължавам да търся и да правя различни изследвания и пробовземания. Така стигнахме до откриването на локална реактивация на Epstein–Barr virus (EBV) в устната кухина и до имунологична картина, която според лекарите изискваше сериозно внимание. А знаете ли кое беше най-необичайното? Стигнах до тази следа чрез проба, взета с четка за цитонамазка — подход, до който стигнах в търсенето си, след като стандартните микробиологични пробовземания от секрет не показваха отклонения. Именно различният начин на пробовземане се оказа ключов в моя случай и ни насочи към нещо, което дотогава оставаше скрито.

EBV всъщност е изключително разпространен човешки вирус. Много хора се срещат с него още като деца, като инфекцията може да премине леко или дори практически незабелязано. При други, особено при заразяване в по-късна възраст, той може да причини инфекциозна мононуклеоза.

Но особеното при този вирус е друго. След първата среща той не напуска напълно организма. Остава в него в латентно — образно казано „спящо“ — състояние. При определени обстоятелства може да се реактивира. Това не означава автоматично заболяване или опасност и реактивация може да се наблюдава и без тежки симптоми. Състоянието на имунната система обаче има важно значение за контрола върху вируса. При мен откритите високи милионни нива и имунологичните резултати превърнаха това от абстрактна медицинска информация в нещо много лично.

Започнаха още изследвания. Консултации. Опити да разберем какво точно се случва и как организмът ми може отново да възстанови контрола.

Когато в разговорите се появи и темата за връзката на EBV с определени лимфопролиферативни заболявания и лимфоми, страхът естествено стана още по-голям. Важно е да кажа ясно: наличието или реактивацията на EBV не означава, че човек ще развие лимфом. Огромната част от хората, инфектирани с вируса, никога не развиват подобно заболяване. Но когато си човекът от другата страна на медицинските резултати, статистиката невинаги успява да успокои емоцията...

И започна другото изпитание. Чакането. Активна почивка. Добавки. Изследвания. Контрол. И отново почивка. Ден след ден. Месец след месец. Две години. Две години, през които най-трудната тренировка не беше тази за мускулите. Беше тренировката на търпението..."

В края на публикацията си Наско Месечков благодари на семейството и обяснява, че отново започва да тренира, за да извае мускулите си.