Кокошкарски трик за по-скъпи стоки: Търговците си играят с шринкфлация - намаляват грамажа, цената остава

Търговците не се отказват от всякакви стари трикове, които, на гърба на клиента, да им докара повечко печалба. Един от най-често срещаните е шринкфлацията – звучният термин означава, че се намалява количеството в опаковката, като се запазва същата или почти същата цена. Така обаче купувачът изпада в заблуда и тази практика няма как да бъде коректна. 

За нелоялните търговски практики обясни председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ инж. Андрей Велчев. Той предупреди потребителите, че има цял набор търговски практики, които усложняват разбирането на реалната стойност на продуктите в България и трябва да се внимава при пазаруване. 

По думите му потребителите могат да защитят интересите си, като сравняват цената за килограм или литър и следят внимателно условията на промоциите.

Той обяснява, че един от най-видимите примери е намаляването на грамажа при запазване на същата или почти същата цена. Опаковката изглежда позната, продуктът стои на същото място на рафта, цената не прави впечатление, но вътре вече има по-малко. „Потребителят вижда цената от вчера, но невинаги забелязва, че количеството е по-малко.

Така поскъпването се премества от етикета върху грамажа. Реалната сметка излиза, когато сравним цената за килограм или литър“, коментира той. Практиката е известна като шринкфлация.

Проблемът обаче вече провокира законодателни реакции в Европа. Италия например работи по правила за специално информиране на потребителя, когато количеството в опаковката е намалено, а цената остане непроменена или се увеличи. Австрия също е разработила правила срещу т.нар. подвеждащи опаковки. От сдружението посочват, че проблемът обаче не се изчерпва с количеството.

Сред практиките, за които потребителите трябва да следят внимателно, са промоции, при които отстъпката не се начислява на касата, рекламни изображения, оставящи впечатление, че даден продукт участва в намалението, когато това не е така, трудно забележими условия за използване на купони, както и разминаване между очакваната и реално платената цена.

Това не е само хипотетичен риск. „Промоция, която потребителят разбира по един начин пред рафта, а на касата се оказва нещо друго, не е добър модел на прозрачна търговия. Не може да очакваме всеки човек да бъде счетоводител, юрист и математик, докато си купува сирене и хляб“, коментира инж. Велчев.

Друг проблем е опаковката. Намаляването на количеството може да стане, без външният ѝ вид да се промени съществено. Така потребителят разпознава стария продукт, но всъщност купува ново количество. Именно затова в редица европейски държави се обсъжда или въвежда изрично обозначаване на шринкфлацията.

Наблюденията на сдружението чрез платформата „Разбивка.бг“ показват и друг феномен – един и същи продукт може да бъде предлаган на различни цени в различни населени места, включително в обекти от една търговска верига. Самото наличие на различни цени не означава автоматично нарушение – върху тях могат да влияят логистика, местна конкуренция, наеми, конкретни кампании и други фактори.

Според организацията големите разлики трябва да бъдат достатъчно прозрачни, за да може клиентът да прави информиран избор. „Когато говорим за основни храни, прозрачността е особено важна. Нашата задача не е да определяме административно кой колко да печели. Задачата е човекът да знае колко плаща, за какво количество плаща и как тази цена се съпоставя с останалите предложения на пазара“, казва Велчев.