Коледното примирие - пури и кейк срещу пудинг и цигари

Това е една любопитна и същевременно потресаваща история, в която са замесени над 100 000 войници. Коледно примирие от 1914 година. Казват, че в историята на войните Първата световна война е най-страшната. Тя за пръв път показва целия ужас на глобалната война. 

Намират се англичанин с предвоенния си бръснар-германец, намират се човешките добродетели в полосата на смъртта. Дори Адолф Хитлер е част от тази история, като ефрейтор в 16-и Баварски полк. И един мач. Един изумителен мач, в който Германия побеждава Англия с 3:2.

Историята е разказана от канадския военнен историк Гуин Дайър.

На 7 декември 1914 година току-що избраният папа Бенедикт XV призовава за временно спиране на военните действия, докато трае Коледа. За това си дело и за приноса си в сключването на мира по-късно, той е наричан „Проповедника за мир”. Естествено, никой не се вслушва в думите му. Войниците продължават да гинат в окопите, далеч от дома и семейството и да тънат в отчаяние, тази война най-сетне да свърши.

През 1914 г. всички армии тръгват в офанзива, напълно убедени, че бързите серии от решителни битки в Наполеонов стил ще сложат край на Първата световна война за не повече от шест месеца. Но само за два месеца армиите започват да буксуват. По Коледа, само шест месеца след началото на войната, загиналите са вече повече от милион.

Два дни преди Коледа войниците от един саксонски полк хвърлят внимателно опакован шоколадов кейк през неутралната зона по посока на британските окопи, придружен от бележка, в която молят за едночасово примирие същата вечер, за да отпразнуват рождения ден на техния капитан.

В уречения час немският оркестър започва да свири песента „Честит рожден ден”. Британските войници се изправят по парапетите на своите окопи и започват да аплодират. Тогава те виждат, че цялата фронтова линия срещу тях е озарена от блясъка на свещите по коледните елхи, разположени по протежението на немските окопи.

В тази коледна вечер над окопите в областта Ипр, около Сен Ивон, между Франция и Белгия се разнася коледна песен. "Oh, Tannenbaum" пеят немските войници, в началото несигурно, но като чуват "Oh, Christmas tree" (която е същата песен, преведена на английски) стават по-уверени. В края на песента от двете страни с окопи, над Ничията земя между тях, се чуват възгласи: „Весела Коледа!”, „Весели празници!”

От двете страни на фронта мъжете започват да излизат от окопите си, изоставили своите оръжия, и да се срещат в неутралната зона. Всичко започва точно пред този саксонски полк, но се разпростира със скоростта на светлината нагоре и надолу по фронта, докато накрая десетки хиляди мъже се оказват заедно, като си разменят немски пури и кейк за британски цигари и коледен пудинг, пеят познати коледни песни на два езика и дори играят футбол.

На едно от всичките места на Коледно примирие един срещу друг са Бекширският полк на британската армия и 133-и саксонски полк на германската войска. Теренът за футболния двубой е замръзнал и неравен, осеян с ями от артилерийски снаряди, наоколо има огради с бодлива тел. Двата отбора са съставени от по 50 човека. Всеки, който е поискал да участва във футболния двубой, е можел да го стори. В края немците печелят с 3:2. Резултатът и провеждането на мача са отразени от „Тайм”, който публикува писмото на майор от английския медицински корпус.

„Това не беше обичаен мач. По-скоро огромна тълпа хора риташе топка. Имаше по около 50 човека от всяка страна. Аз също взех участие, тъй като обичам футбола. Този мач бе едно истинско и много странно чудо”, разказва в спомените си по-късно ветеранът от британската армия Бърти Фелстед.

Според информациите на много други места по фронта също са проведени футболни срещи. В повечето случаи не е имало истински топки. Използвани са кълба, направени от войнишки шапки, или тенекиени кутии. На някои места вместо греди са използвани натрупани една върху друга няколко каски.

На практика това е първата мирна демонстрация на ХХ век, при която същото време главните щабове и от двете страни изпадат в паника. Въпреки строгите заповеди, забраняващи „побратимяването”, са необходими дни наред, за да бъдат вкарани отново всички в окопите и... войната да продължи.

През следващите години на войната също се случва да има спиране на огъня за Коледа. Това става не само на Западния фронт, но и по всички останали места, където бушува Първата световна война. В днешно време Коледното примирие се отбелязва всяка година във Франция. Това обаче става през ноември. Всеки път мястото е различно, но неизменно остава провеждането на възпоменателен мач.

Историята е красива и човешка. Но като стана дума за Хитлер, то той още тогава е различен и написва в дневника си: "Такова нещо не трябва да се случва по време на война! Нима германците нямат чувство за чест?"