Колко злато има по куполите на „Св. Александър Невски“?

С площта си от 3170 m² при построяването си православният храм „Свети Александър Невски“ се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.

Църквата е проектирана и изградена в периода 1882 – 1912 година и през 1955 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Катедралата е разположена на площад със същото име.

Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 кв. м.

Позлатеният участък на куполите е 700 кв. м, като общото тегло на златото е 8,35 кг,

но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г. е била извършвана от руски специалисти и с руско злато.

Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти.

Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина около 0,4 µm (микрометър – 1 µm e равен на една милионна част от метъра; само за сравнение: нишката на паяжината е 17-18 пъти по-дебела от златното покритие – б.р.). Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 кв. м, са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23,75 карата.

Размерите на храма са: височина – 53,02 м, дължина – 73,50 м, ширина – 52,20 м, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 м, височина на позлатения кръст над нея 2,50 м, височина на централния купол – 46,30 м, застроена площ – 3170 кв. м, кубатура – 86 000 куб. м.

В църквата се побират 5000 души – колкото и най-голямата зала в НДК.

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация,

взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“.

Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че

дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването.

Със сигурност обаче неговият брат д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма.