Комисар по правата на човека разкритикува забраната на социалните мрежи за деца
Европейските държави не трябва да бързат със забрани на социалните мрежи за деца. Това заяви пред "Политико" съветникът по правата на човека Майкъл О'Флеърти.
Той направи изказването си в момент, когато много държави от ЕС настояват да ограничат достъпа на непълнолетните до социалните мрежи поради опасения за психичното здраве.
Във Франция тази седмица горната камара на парламента обсъжда ограниченията, за които президентът Еманюел Макрон обяви, че ще влязат в сила още през септември.
Такива забрани не са нито "пропорционални, нито необходими",
изтъкна О'Флеърти, комисар по правата на човека в Съвета на Европа - водещият орган за правата на човека на континента. Той отбеляза, че има "други начини за справяне с проклятието на обидните материали онлайн".
Дебатът за това как да се защитят децата от вредите на социалните мрежи "стига директно до забрани, без да се разглеждат всички други възможности, които биха могли да бъдат налице", посочи О'Флеърти.
Ограничаването на достъпа до социални мрежи представлява "проблеми, свързани с правата на човека, защото
детето има право да получава информация, както всеки друг".
Опасенията на О'Флеърти идват на фона на дискусии относно предимствата и ефективността на забраните в Европа. В края на 2025 г. Австралия стана първата страна в света, която забрани на непълнолетни под 16 години да създават акаунти в социални медийни платформи като Instagram, а миналата седмица Бразилия предприе свои собствени мерки.
Сега Франция, Дания, Испания и Гърция са сред страните от ЕС, които също се насочват към забрани, макар и в различни срокове.
Поддръжниците на мярката твърдят, че възрастовите ограничения, определящи минимална възраст за най-пристрастяващите социални мрежи, са ключови за защита на физическото и психическото здраве на децата.
Критиците пък отбелязват, че забраните са неефективни и са вредни за поверителността, защото изискват от потребителите онлайн потвърждение.
О'Флеърти твърди, че - макар правата на децата за достъп до информация да могат да бъдат ограничени, ако това като цяло намали рисковете за тях - всички ограничения трябва да бъдат пропорционални и необходими. Това трябва да дойде след сериозни усилия от страна на ЕС за справяне с незаконното и вредно съдържание в социалните медии, което все още не се е случило, посочи той. "Все още не сме положили достатъчно усилия, за да осигурим ефективен надзор върху платформите", изтъкна О'Флеърти.
Комисарят по правата на човека похвали цифровите закони на ЕС като водещи в света, включително Закона за цифровите услуги, който се стреми да защити децата от системни рискове в онлайн платформите, но заяви, че той не се контролира достатъчно строго.
"Имаме много фрагментарно прилагане на Закона за цифровите услуги
и другия съответен правилник в цяла Европа. Това зависи много от добрата воля и капацитета на различните правителства да се отнасят сериозно към това", отбеляза той. Правителствата имат "неравномерна история" в това отношение, допълни О'Флеърти.
Държавите от ЕС трябва да се уверят, че са изчерпали всички други решения, преди да се насочат към крайни мерки като забрани, настоя той. "Не виждам много признаци за подобни усилия".
Европейската комисия, отговаряща за прилагането на Закона за цифровите услуги в големите платформи на социалните медии, обмисля свои собствени мерки. Някои държави, като Гърция, призоваха Комисията да въведе забрана в целия ЕС, за да се избегне фрагментация в блока.
Председателят Урсула фон дер Лайен свика експертна група относно следващите стъпки, като се очаква резултатите да бъдат готови до лятото.
