Копейките са ясни. Има ли обаче юанци*, пробутващи китайска пропаганда?

"За мен е огромна чест да ви представя извънредния и пълномощен посланик на Китайската народна република в Народна република… република България". С този лапсус Мартин Карбовски започва своето интервю с посланик Дай Цинли в канала си в YouTube.

В следващите 40 минути двамата разговарят за проектите, които посолството реализира в България, за желанието на Пекин да увеличи "сътрудничеството" си със София, за историята на страната, както и за "уникалния път на развитие на Китай", както го описва господин Карбовски.

"Надяваме се, че българският народ ще научи повече за историята на тайванския въпрос и ще подкрепя справедливата кауза на китайския народ да се противопоставя на сепаратистките дейности в Тайван, за да реализира националното си обединение", казва Дай Цинли. "Ако излезем от политиката (…) искам да изкажа огромното си уважение към технологичния прогрес в Китай", отговаря Карбовски.

Кои са проводниците на китайското влияние в България

"Нашият екип, нашият канал иска да разказва за Китай", обобщава към края на интервюто Карбовски.

Това обаче е видно не само от тази декларация на водещия, но и от съдържанието в канала му. В поредицата "Проект: Непознатият Китай" китаисти, журналисти, политици от "Възраждане", представители на бизнеса и на институции разказват пред Карбовски за културните особености и икономическите успехи на комунистическата държава.

ДВ изпрати запитване до Мартин Карбовски дали проектът е реализиран с подкрепата на посолството на КНР в България или друга институция, свързана с Пекин. До публикуването на този текст отговор не бе получен.

Бившият дългогодишен водещ на предаването "Отечествен фронт" не е единствен.

"Китайското влияние в България преминава през медиите - рубриката на "24 часа", отделни репортажи на телевизии, проруски сайтове като "Поглед.инфо" и журналисти като Мартин Карбовски", казва пред ДВ Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, който от години следи китайската пропаганда и присъствие в България.

Според Филипова темата за китайското влияние до голяма степен остава извън радара. А за това отговорност носят и политическите партии.

През юли 2024 година например представители на Китайската комунистическа партия посетиха България по покана на новото ръководство на БСП. На "Позитано" 20 те са обсъдили с българските си колеги "възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете партии и позициите им по различни външнополитически и икономически въпроси", похвалиха се от БСП. Последва и среща с "Възраждане", а Костадин Костадинов публикува снимка в социалните мрежи, на която се ръкува с Чен Джоу, зам.-министъра на международния отдел на Китайската комунистическа партия.

Подобно на господин Карбовски, други създатели на съдържание също разпространяват паралелно проруски и прокитайски наративи.

"Като тенденция наблюдаваме как проруските играчи способстват навлизането и на китайско влияние, докато всички останали неглижират темата", допълва Румена Филипова.

Сайтът "Поглед.инфо" препубликува материали от китайската държавна медия. Публикуват се и много прокитайски анализи, адаптирани от руски източници като "Фонд за стратегическа култура", който руското външно министерство описва като свой партньор, и като пропагандния сайт "Царьград". "Царьград" е собственост на олигарха Константин Малофеев, на когото през 2019 година бе забранено да влиза в България заради "план за промяна на геополитическата ориентация на България", включващ закупуването на телевизия и финансирането на политическа партия.

Милиарди за пропаганда

Според експертни оценки Китай харчи по няколко милиарда годишно за пропаганда. Голяма част от тях отиват за Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN) и Радио Китай (CRI), което поддържа страница и на български език. Българската редакция е основана на 17 април 1974 година, разказва главната редакторка Фанлей Ся в интервю за БНР през 2018 година. Тя допълва, че в редакцията повечето служители са китайци, а българите са трима. ДВ се обърна с въпроси към българската редакция на Радио Китай, но не получи отговор.

Фейсбук страницата на Радио Китай публикува десетки пъти дневно - видеа, новини и съдържание, предназначено специално за България. Китайската държавна медия спонсорира голяма част от публикациите си, както показва проверка в платформата за реклами на Meta. В раздела за прозрачност, който Фейсбук поддържа за всички страници в платформата, е отбелязано, че Радио Китай е плащало за рекламни кампании в Meta. Проверка в Ad Library обаче не показва никакви данни. Всички реклами, за които Радио Китай плаща, явно не спадат към категорията "политически и социални въпроси и избори", които платформата следи.

Въпреки това се забелязва, че публикациите не събират почти никакви интеракции, особено на фона на големия брой последователи на страницата - над 440 000 профила следват Радио Китай. Публикациите обаче рядко събират повече от 100 интеракции, което повдига въпроса доколко реални са профилите, които следват страницата.

"Пекин инвестира милиарди долари, за да изгради информационна екосистема, в която пропагандата на Китайската народна република и дезинформацията да се популяризират и да станат доминиращи", пише Държавният департамент на САЩ в свой доклад от 2023 година.
От Вашингтон посочват още, че усилията на Пекин включват армии от онлайн ботове и тролове, правни действия срещу онези, които критикуват китайските компании и инвестиции, както и споразумения с медии за споделяне на съдържание.

Материалът е препечатан от "Дойче Веле" със значителни съкращения.

*юан - валутата на Китайската народна република. По курс към 18.04 се търгува за 0,24 лв.