Корабът на "Летящият холандец" акостира на езерото Панчарево (СНИМКИ)

Корабът на Летящия холандец акостира на езерото Панчарево. Летящият Холандец е осъден вечно да броди из безбрежната морска шир, защото се е противопоставил на Бог. На всеки седем години той стъпва на брега само за ден, в опит да намери изкупление. Само любовта на вярна жена, готова да се жертва за него, може да го освободи от тежките окови на проклятието.

Изкушен от богатството на призрачния капитан, норвежки моряк на име Даланд се съгласява да му даде ръката на дъщеря си Сента. Макар да е сгодена за ловеца Ерик, Сента е обсебена от легендите за мрачната съдба на вечно странстващия морски капитан. Щом го вижда, момичето дава обет за вярност на Холандеца. Тя е готова да спаси душата му с цената на собствения си живот. Това накратко е сюжетът на най-популярната и най-често поставяна опера на Рихард Вагнер.

С нея Софийска опера ще открие на 8 юли третия фестивал "Музи на водата" на езерото Панчарево. Премиерните спектакли на "Летящият холандец" ще се играят в седем вечери - на 8, 9, 10, 14, 15, 16 и 17.

"Спектакълът "Летящият холандец" е създаден специално за сцената в Панчарево с възможност да ги играем и на закрито. Така беше с "Жената от езерото", така ще е и с "Летящият холандец", съобщи днес режисьорът на Вагнеровата опера и директор на Софийска опера акад. Пламен Карталов на среща с медиите край езерото, където представи програмата на летните фестивали на Операта.

Той показа част от интересния декора за предстоящия премиерен спектакъл, наподобяващ кораб с опънати корабни въжета. А красивото езеро край София ще се превърне в естествен декор за норвежкия бряг, на който се развива действието в "Летящият холандец".

"За новата премиера имаме международен екип и троен състав, тъй като времето не може да бъде причина да сваляме спектакли", разясни маестрото. "Взехме решение да направим още един декор на сцената на операта, за да може да не се налага да връщаме публиката при лошо време", добави той. Чест прави това решение на Софийска опера, която многократно доказа, че нито пандемията, нито атмосферните усилия са в състояние да спрат артистите да играят и да се раздават на 100% пред взискателната публика.

Акад. Пламен Карталов е вдъхновен да открива непрекъснато нови пространства сред природата, където да поставя оперни спектакли

"Знаете, че по време на пандемията играехме на осем сцени, но вече фокусираме нашите усилия на три места - в Панчарево, Белоградчик и в парка на Военната академия, която е патрон на всички наши летни изяви", допълни директорът на Софийска опера. 

Третото издание на фестивала "Музи на водата“ край езерото Панчарево ще се проведе от 8 юли до 4 септември. Сред красивата природа ще бъдат изиграни оперни и балетни спектакли, както и мюзикълът "Mamma Mia!".

"Опера в парка" се провежда за 13-а поредна година. Летният фестивал в красивия парк на Военна академия, който тази година е фокусиран само върху децата, започна на 25 юни и продължава до 31 юли.

Фестивалът "Опера на върховете", който се провежда за седми път на Белоградчишките скали, ще радва меломаните от 5 до 21 август. Зрителите ще се насладят на оперни и балетни бижута от афиша на Софийска опера и на мюзикъла "Mamma Mia!".

Тази година на 6 и 7 август и на 15 и 16 август Софийската опера ще гостува и на Античния театър в Пловдив с хитовия си мюзикъл "Mamma Mia!" и най-новата си балетна перла "Хиляда и една нощ".

"Знаете, че аз обичам да откривам такива дързостни територии, където не е стъпвал оперен крак, нито е имало оперно представление. Но това е едно предизвикателство и желание да сме по-близо до оперната публика и да я разширяваме", коментира акад. Пламен Карталов. Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ в Столична община умело сравни Пламен Карталов с адмирал, мореплавател, който открива винаги нови територии и нови сцени за представления.

"Това мореплаване, което ние правим, то започна от площад "Батенберг" и докато мавзолеят беше на мястото си ние направихме "Аида", "Цар Калоян", "Княз Игор." Разрушиха мавзолея, не се отказахме, играхме върху плочите, а след това се преместихме на пл. "Александър Невски". Там, пред храма, направихме "Борис Годунов", после от северната страна поставихме "Набуко" и дадохме път на други да продължат в "Опера в парка", а ние избрахме нашият кораб да акустира на езерото Панчарево", изрази се метафорично директорът на Софийската опера.

Директорът на Софийска опера и кметът на район "Панчарево" Николай Гюров

Пламен Карталов изтъкна таланта и всеотдайността на всички солисти на Операта, на хора и на оркестъра, които на 100% се раздават в името на публиката. Маестрото припомни, че когато целият свят беше затворен и нито една оперна сцена не работеше заради епидемията, Софийската опера работеше. "Знаете, че напук на кризата правим това, което можем за нашата публика", добави той. Онлайн се излъчваха записи на спектакли и публиката продължаваше да гледа оперни и балетни постановки.

Акад. Карталов се помоли времето да е с артистите и по време на спектаклите на летните сцени да не вали. "Нашите артисти пеят и под дъжда!", пошегува се обаче маестрото и каза, че при лошо време на езерото, публиката на "Музи на водата" ще бъде поканена да гледа спектаклите в сградата на Операта.

Бизнесменът Георги Спасов, който е собственик на мястото, където са построени сцената и своеобразният амфитеатър, сподели, че до езерото се строи сграда, в която ще се провеждат концерти, оперни и балетни представления. В сградата ще има всичко необходимо за артистите – зали за репетиции, гримьорни, закусвални и зала, където зрителите ще бъдат настанени при внезапни лоши атмосферни условия.

Според Пламен Карталов българската публика е интелигентна и взискателна, но от друга страна понякога е неуправляема и много капризна и настоява да си върне билетите, ако дъжд е попречил за изпълнението на финала на даден спектакъл. Той разказа случай от миналата година, когато балетът "Лебедево езеро" спира десет минути преди края заради силен дъжд. "Тези десет минути една зрителка искаше да си ги догледа. И тогава й казахме да дойде на следващия ден в 21,30 ч. да изгледа тези десет минути. По думите на акад. Карталов според международните стандарти, ако е минало първото действие, за непровеждането на второто не се носи отговорност, ако то е спряно заради форсмажорни обстоятелства. 

Като отличен познавач на Вагнеровото творчество и вдъхновен от германския композитор, акад. Пламен Карталов продължи традицията да поставя оперните му шедьоври на българска сцена. След като години наред и у нас, и в чужбина маестрото предизвика фурор с постановките си от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” - "Рейнско злато”,­ „Валкюра”, ­„Зигфрид” и „Залезът на боговете”, както и с „Тристан и Изолда“ и “Парсифал“, сега режисьорът ерудит представя на родната публика и своя прочит на "Летящият холандец".

Преди години акад. Карталов бе споделил, че София сбъдва мечтата на Вагнер, тъй като за пръв път на Балканите се представят заедно четирите опери от „Пръстенът на нибелунга”. Сега можем да кажем, че пък директорът на Софийска опера сбъдва своя мечта да представи първо на красивото езеро "Летящият холандец". И както самият той добави с чувство за хумор, Вагнер е написал "Летящият холандец" специално за езерото Панчарево.

"Летящият холандец" е седмата постановка в серията на "Моят Вагнер" със Софийската опера. Отново, този път на открито, на сцената на езерото Панчарево, след "Рейнско злато" (2020), насред сложните тогава пандемични угроза и икономически препятствия, нормален живот и за правене на изкуство, и сега преодоляваме всички неудобства и кризи, с мисията ни да служим на публиката, с пълната ни отговорност, себеотдаване и професионализъм", каза акад. Карталов. Това произведение е едно от върховите постижения на немската романтична опера, в която с дълбоко проникновение се разкрива душевният свят на героите и тяхната драма. 

За сценографията на "Летящия холандец" режисьорът е вдъхновен от магичния свят на творчеството на една дама Джоселин Барбара Хепуърт (1903-1975)- английски художник и скулптор, един от най-ярките примери на изкуството на модернизма.

"Самата тя, в творчеството си, за създаването на огромните си скулптури, по нейните признания е вдъхновявана от природата и света около нея, чувствата, които е изпитвала в досега си с тях, даже от разбиващите се вълни или идеята за вятъра в ушите си, също и вдъхновявана от древната архитектура и паметниците, от гръцките амфитеатри, от стоящите камъни от бронзовата епоха на Мен-ан-Тол в Западен Корнуел, всичко това уловено от въображението й, очертава и нейното изкуство на абстрактните форми.

Ако излязат от залите на галериите, от домовете на колекционерите или от парковете, където са изложените гигантските й скулптури, смело и уверено твърдя, че виждам майсторските творби на Барбара Хепуърт на сцена и че тя е един несравним  сценичен дизайнер. Това улових във въображението си и аз, от досега си с нейното творчество от скулптури, картини, костюми. Сякаш омагьосан се почувствах, съзирайки  в абстрактното й изкуство, истинския театрален дименсионализъм на Барбара Хепуърт в действие. Благодарен съм, че я открих и „срещнах“ в музея на модерното изкуство в Монреал", сподели маестро Карталов.

Диригент на "Летящият холандец" е младият, но вече световноизвестен маестро Росен Гергов. Той бе главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, работи и с реномирани чуждестранни оркестри.

"Искрено се развълнувах след първите репетиции, тъй като вокалното ниво на колегите е много високо и работата с тях е удоволствие. Същото важи и за оркестъра, с който имам една доста топла връзка и работата носи плодове бързо. Прекрасно е, че в България се търсят алтернативни начини за игра освен на утвърдените оперни сцени", каза Росен Гергов.