Кошмарен срив за корабната индустрия

Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) предупреждава за критично влошаване на икономическата среда в бранша. В писмо до най-високите държавни институции асоциацията настоява за спешни действия на национално и европейско ниво. Според БНАКК българските териториални води са формално изключени от зоната на военен риск, но на практика се формира икономическа и транспортна блокада на българското Черноморие, пише maritime.bg.

Писмото е адресирано до министър-председателя Румен Радев, президента Илияна Йотова, министъра на външните работи д-р Велислава Петрова и вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. Копие е изпратено до председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев. Документът е подписан от председателя на Управителния съвет на БНАКК Светлин Стоянов.

БНАКК оценява положително усилията на правителството за сигурността на корабоплаването в Черно море. Асоциацията отчита и съвместните инициативи с министерствата на отбраната на Турция и Румъния. Същевременно тя определя положението в бранша като изключително сериозно.

С актуализирания на 16 септември 2026 г. списък на Joint War Committee териториалните води на България и Турция бяха изключени от определената зона на военен риск. Въпреки това реалните икономически последици за българската морска индустрия са значителни.

По предварителни данни на предприятията от бранша през октомври 2026 г. запитванията за кораборемонт са спаднали с 40 до 60% в различните заводи спрямо същия период на миналата година. Отменени са договори за ремонт на девет кораба с обща стойност над 4,2 млн. евро, а производственото натоварване е намаляло с 20 до 60%.

Допълнително безпокойство предизвикват данните от системите за сателитно наблюдение на корабоплаването. Те показват спад на трафика през Босфора с близо 50% през октомври 2026 г. спрямо октомври 2025 г.

Според БНАКК продължаването на тази ситуация поставя под непосредствен риск над 4500 пряко и над 10 000 непряко заети само в кораборемонтния бранш. Застрашени са и годишни приходи за българската икономика в размер на над 180 млн. евро.

Асоциацията предупреждава, че последиците излизат извън кораборемонта. Засегнати са още пристанищата, корабостроенето, логистиката, износителите и вносителите. При продължаваща несигурност съществува реална опасност от трайна загуба на международни клиенти, производствен капацитет и квалифицирани специалисти.

Първото искане на БНАКК е за активна дипломатическа инициатива на най-високо държавно равнище. Асоциацията настоява правителството и президентската институция да предприемат координирани действия в рамките на ЕС, НАТО и Международната морска организация (IMO).

Тя иска такива действия и в двустранните отношения с черноморските държави.

Целта е категоричен призив за прекратяване на ударите срещу търговски кораби, пристанищна и гражданска морска инфраструктура. Асоциацията настоява и за прекратяване на бойните действия, които застрашават свободното и безопасно корабоплаване.

Браншът предлага още България да инициира пред Европейската комисия специален компенсационен механизъм. Той е предназначен за предприятията от морската индустрия с доказуеми загуби вследствие на военния риск.

Като правно основание БНАКК посочва член 107, параграф 3, буква „б“ от Договора за функционирането на ЕС. Тази разпоредба допуска държавна помощ за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. Асоциацията посочва и параграф 2, буква „б“ от същия член, който предвижда компенсации за вреди от извънредни събития. Като прецедент са посочени Временната кризисна рамка и Временната рамка за кризи и преход на Европейската комисия, въведени заради последиците от войната в Украйна. Според предложението механизмът трябва да компенсира загубите от отменени договори и от съществения спад на производството. Той трябва също частично да покрива постоянните разходи и да подкрепя запазването на квалифицираната работна сила.

БНАКК предлага България да постави въпроса за европейски гаранционен или презастрахователен механизъм. Той трябва да ограничи извънредното увеличение на застрахователните премии за военен риск. Механизмът трябва също да подпомага корабособствениците при доказани допълнителни разходи. Като практически модел асоциацията посочва механизма Unity. Той е създаден през 2023 г. чрез публично-частно партньорство с участието на украинската държава, Marsh McLennan и Lloyd’s. Целта на Unity е достъпно застраховане срещу военни рискове за търговското корабоплаване в Черно море.

Асоциацията призовава и за обсъждане с партньорите от ЕС и НАТО на допълнителни мерки за наблюдение и защита на корабоплаването по западното крайбрежие на Черно море. Тя предлага това да включва развитие на съществуващото тристранно сътрудничество между България, Румъния и Турция.