Крадци на кремчета и крадци на самоличност

Подлата обществена мимикрия на Елена Поп.

Актуални новини
15:57 - 19 Март 2019
1257
Крадци на кремчета и крадци на самоличност

Не е страшно да откраднеш кремче на „Герлен” от летището, ако ще да струва 399 долара. Много по-обществено опасно е да си присвоиш чужда самоличност. Няма проблем да наклепаш лицето си с помада с дъх на орхидея. По-грозно е да осъществиш подла политическа мимикрия и от преводачка (поне) на Тодор Живков да се превърнеш в апологет на евроатлантическите ценности. Познахте я, нали? Казва се Елена Поп.

Бившата ни посланичка в САЩ не е престанала да навира в публичното пространство изгладеното си с чужд макиаж личице. Днес бившата „Мисис Парламент” изригна с умозрителното: „България е НАТО” на конференцията „Готова ли е България за новите предизвикателства пред сигурността” и с един замах зачеркна болшевишките си корени така, както с клептоманските си изцепки зачеркна дипломатическата си кариера. Хубаво е човек да се развива и да възприема мулти-култи ценности, но от лява ръка на Андрей Луканов и символ на бесепарския преход към пазарна икономика да се превърнеш в апологет на фашизоидите в Крим идва малко в повече.

Всъщност, г-жа Поптодорова има рядкото щастие да е единственият български политик, официално признат за крадец. Няма Бакърджиев, няма Софиянски, няма Христо Бисеров – всичките са оправдани, забърсани и лъснати. По-важно за нея обаче е друго – че като всички пребоядисани комунисти е приета не само тук, но е припозната като своя от евроатлантическата бюрократична върхушка.

Способността на комунистическата номенклатура да оцелява и да се приспособява след години ще бъде тема за стотици трудове по социална психология, убеден съм. Не само ние като общество от бившия Източен блок, но и западните „демократи” подценихме уменията на номенклатурата да избуява във враждебна среда, както и нейната бруталност и влиянието й в обществото. Защо бившата номенклатура е все още на водещи позиции? Комунистическата теория на властта беше „за” абсолютния контрол, постигнат когато е необходимо и с употребата на насилие. Посткомунистическата концепция за властта почива на схващането, че директният контрол е по-малко ефективен отколкото лъжите, мимикрията, възприемането на нова самоличност. Като при хубавата Елена Поп. Но ние си знаем коя е под дебелия слой… крем.