Край на демографския бум в Турция

След много години на бързо нарастване на населението демографското бъдеще на Турция виси на косъм. Рекордно ниската раждаемост през 2023 г. и променящата се възрастова структура показват, че турското общество навлиза в етап на застаряване, характерен за високоразвитите страни.

Регионалните различия в това отношение също се задълбочават: по-бедният, югоизточен регион на страната има много по-висок коефициент на раждаемост и по-младо население, докато северните региони по Черноморието имат по-висока средна възраст. Тези текущи тенденции отразяват по-дълбоки трансформации, протичащи в Турция, водени от вътрешна миграция и процеси на модернизация, свързани с фактори като урбанизация и културни промени; те също са продукт на дълги години икономическа несигурност. Едновременно с това

нараства броят на предимно млади хора, които напускат страната.

Тези развития предвещават предстояща демографска криза, която ще се отрази негативно на турската икономика и ще наложи сериозна корекция на социалната политика, пише osw.waw.pl.

Краят на демографския бум

Доскоро Турция се отличаваше с бързия си темп на естествен прираст. Населението ѝ, което е било 27,5 милиона през 1960 г., се е повишило до почти 45 милиона до 1980 г. До 2000 г. страната е имала 64,1 милиона жители, число, което се е увеличило до 83,3 милиона през 2020 г. Въпреки това, последните демографски данни, публикувани от Турската статистическа Институтът (TÜRKSTAT) след годишното преброяване предполага, че тази възходяща тенденция се е забавила значително.

Данните показват, че повече от 85,3 милиона души са живели в Турция през 2023 г., като темпът на нарастване на населението на годишна база е достигнал най-ниското ниво за всички времена от 1,1‰, спад от 7,1‰ само година по-рано и 14,7‰ през 2018 г.

Освен това рекордно нисък брой деца (958 000) са родени в страната през 2023 г.,

а раждаемостта процентът спадна до 1,51 живородени на жена. От 2017 г. този коефициент остава под 2,1 – нивото, което се счита за необходимо за плодовитост на ниво заместване.

Въпреки че тези цифри все още поставят Турция над средното за ЕС (1,46 според данни на Евростат за 2022 г.), те са по-ниски от тези в няколко държави-членки на ЕС, включително Франция, България и Румъния. Според демографската прогноза на ООН населението на Турция ще продължи да расте до 2047 г., достигайки връх от 91,4 милиона, но след това ще започне да се свива бързо, като се очаква да падне до 65,3 милиона до 2100 г. Това означава, че управляващият елит целта за 100-милионна Турция няма да бъде постигната в обозримо бъдеще.

Към този момент турското общество все още е по-младо от европейското, но има ясни индикации, че то застарява.

Средната възраст се повиши от 25,8 години през 2000 г. на 34 години през 2023 г., в сравнение с 44,5 години в ЕС. През 2023 г. децата под 15-годишна възраст съставляват 21,4% от общото население, докато хората над 65 години представляват 10,2%. Въпреки това, според прогнозите на TÜİK, поради намаляващата раждаемост, процентът на тези две групи ще се изравни още през 2040 г.; от този момент нататък делът на възрастните граждани ще надмине този на по-младите и ще продължи да се увеличава. Тази тенденция ще бъде повлияна и от нарастващата продължителност на живота: от 72,6 години за родените през 2002 г. до 78,5 години за групата през 2022 г. 

Данните оразкриват значително демографско разнообразие в Турция.

Най-високите коефициенти на плодовитост се намират в югоизточните провинции, които имат висок дял на кюрдско и арабско население:

Шанлъурфа (3,27), Ширнак (2,72) и Мардин (2,40). За разлика от тях най-ниските коефициенти на раждаемост са в северния Черноморски регион, с провинциите Бартин (1,13), Зонгулдак и Карабюк (по 1,14). Югоизточната част има най-младото население: средната възраст в провинциите Шанлиурфа и Ширнак е съответно 21,2 и 22,7 години. За разлика от тях най-високата средна възраст е регистрирана в черноморските провинции Синоп и Гиресун: съответно 42,8 и 42,2 години.

Югоизтокът също така има най-големият среден размер на домакинството,

най-високият дял деца и най-ниската средна възраст на майките при раждане. Специфичните за региона данни не позволяват преки заключения относно етническата структура на страната, тъй като въпросите за етническата принадлежност постоянно са били оставяни извън преброяванията. Въпреки това идеята за нарастващото кюрдско и арабско население и произтичащите от това промени в етническия състав на Турция е повтаряща се тема в националистическия дискурс. 

Селските райони в цялата страна, отслабени от вътрешната миграция, са изложени на риск от обезлюдяване. По-голямата част от турците живеят в големи градове, разположени на запад; с Истанбул – най-големият метрополис в страната с 15,6 милиона жители – почти една пета от общото население.