Кристо не мърда от дома си в Ню Йорк заради пандемията

Кристо Явашев не е излизат от дома си в Сохо, нито се е срещал с някого през последните месеци, заради пандемията от коронавирус. “Невидимият враг може да дойде по всяко време”, това казва той в интервю, което творецът даде на Си Ен Ен, предаде "Монитор".

От разговора обаче става ясно, че той не спира да работи и основните му усилия са хвърлени в проекта за опаковане на Триумфалната арка, който беше отложен за пролетта на 2021  г.

Аз съм художник, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и напълно свободен казва Кристо във видеовръзка от своето студио и дом в Ню Йорк – пететажна, преобразувана индустриална сграда в Сохо.

Кристо, който следващия месец навършва 85 години, е вдовец от 2009 г., когато жена му и негов съмишленик Жан-Клод почина. Двамата бяха заедно повече от 50 години.

Кристо и Жан-Клод са родени в един и същи ден – 13 юни 1935 г. – в един и същи час, както тя казваше – тя в Мароко, а той в България. Как са празнували съвместния си рожден ден? Кристо се усмихва: „Тя беше много странна дама. Никога не празнуваше нищо. Радикално. Не беше сантиментална. Не помня нито едно честване на нашия рожден ден.“ Те живееха за своите проекти. Той все още го прави, пише Си Ен Ен.

Когато Кристо имал нужда от движение, излизал на разходка на покрива над ателието си и гледа към града. Въздухът е много чист, небето много синьо, много сюрреалистично, казва той. Ню Йорк по това време се чувства “интензивно”. Никога не е познавал приелия го град по този начин. Неговият асистент, Лоренца, казва, че стига да работи и рисува, той е щастлив. И в момента има много работа.

Кристо се готви да реализира една от своите и на Жан-Клод дългогодишни амбиции – опаковането на един от най-известните от всички паметници на войната, Триумфалната арка, в Париж, с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан здраво от 7000 метра червено въже.

Опаковането на исторически паметници в цветна тъкан е това, което направи двойката известна. През 1985 г. е средновековният Понт Нойф, най-старият мост през Сена в Париж, който са покрили с цвят на златен пясъчник. Десетилетие по-късно, през 1995 г., те обвиха сградата на Райхстага в Берлин в сребристо сива тъкан, обвързана със синьо въже.

Освен опаковането, Кристо и Жан-Клод използваха плат по други ефектни начини. Веднъж засадиха чадъри (ярко жълто и синьо) в пейзажи извън Лос Анджелис и Токио („Чадърите“ 1991 г.) едновременно. Проект в Ню Йорк ги видя да обграждат пътеките на Централния парк с гигантски трептящи оранжеви порти (“Портите“, 2005).

Никой не се нуждае от моите проекти, казва почти радостно Кристо. “Светът може да живее без тези проекти. Но имам нужда от тях и моите приятели също.” Изглежда, че Кристо винаги казва това – неговият прост и мил начин на преодоляване на критиката и подигравките.

Той говори развълнува за Триумфалната арка – важността на обекта, неговата „невероятна история, невероятната му сила и командващо присъствие“.

Кристо все още не може да повярва, че това ще се случи. Той го казва няколко пъти. "Никога не съм вярвал, че ще получим разрешение и го получи толкова бързо. “Бях поразен.”

Опаковането щеше да се случи тази пролет, но се забави, за да не наруши гнезденето на керкенезите. Преначертан за този септември, проектът вече се забавя за втори път за септември 2021 г. заради коронавируса.

От Си Ен Ен подчертават, че Кристо непрекъснато говори с „ние“, все едно Жан-Клод току-що е излязла от стаята.