КС издърпа ушите на депутатите за "нетърпимо решение"

Правителството е политически отговорно пред парламента, но не му е подчинено. Това подчертава Конституционният съд (КС) в публикуваното си днес решение, с което миналата седмица обяви за противоконституционно решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Огласените днес мотиви са от значение не само за конкретния казус, но и за всички останали случаи, в които парламентът изземва компетентност на изпълнителната власт, които зачестиха през последните години.

Решението на парламента беше: „Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД („БЕХ“ ЕАД), респективно на „БЕХ“ ЕАД, да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от „БЕХ“ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 г., изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 г.“.

КС заявява в решението си, че то е конституционно нетърпимо.

През последните годни на КС на няколко пъти се налага да се произнася по случаи, в които Народното събрание си „присвоява“ или „се разпорежда“ с компетентност на изпълнителната власт. Първият случай в беше с т. нар. мораториум, който 45-тото Народно събрание наложи над определени действия на вече подалия оставка пред него кабинет „Борисов 3“ (пълния текст на решението вижте тук). Година по-късно КС отмени и решението на парламента, с което той разпореди да бъдат платени половината от парите по договорите за пътно поддържане, а останалото – след негово последващо решение (пълния текст на решението вижте тук).

Сега принципните постановки, изложени в тези две решения на КС, се наложи отново да бъдат изяснени заради забраната за разпределяне на дивидент от БЕХ.

„Конституционният съд подчертава, че изпълнителната власт е самостоятелна област на управление на държавата. При парламентарното управление правителството се формира от и е политически отговорно пред парламента, но не е подчинено на него“, заявяват конституционните съдии.

И обясняват, че ролята на правителството в управлението на държавата не се свежда просто до изпълнение на решение на парламента, а да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. То е политически връх в държавното управление.

„В съответствие с конституционния принцип за разделение на властите, правителството осъществява изпълнителната власт и формира самостоятелно своята воля на основата на Конституцията и законите. В случай на несъответствие между управленската преценка на правителството и волята на парламента, парламентът може да приложи конституционно установени способи на парламентарния контрол. Народното събрание не може със свое решение да прегражда пълноценното осъществяване на конституционно възложените по чл. 105 от Конституцията управленски функции на Министерския съвет и в частност оперативни управленски функции“, подчертава КС.

По отношение на конкретния казус с дивидента от БЕХ, в решението се напомня, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество и одобрява общата дивидентна политика на публичните предприятия. Това правомощие той може да делегира на министрите според отрасловата им компетентност.

„Конституционният съд подчертава, че в Основния закон съществува ясна разграничителна линия в правомощията на законодателната и изпълнителната власт по отношение на приемането на държавния бюджет от Народното събрание, от една страна, и неговото предлагане, изпълнение и отчитане от Министерския съвет, от друга. В настоящия случай, вместо параметрите в бюджета да бъдат изменени по инициатива на Министерския съвет и съответно гласувани и приети от Народното събрание, законодателната власт нарушава конституционната процедура, отнемайки правото на Министерския съвет, който с атакуваното Решение е лишен и от конституционното си правомощие да ръководи изпълнението на държавния бюджет по чл. 106 от Конституцията“, заявява КС.

И заявява категорично: „Правото на Народното събрание да контролира действия или бездействия на Министерския съвет – а по този начин на всички органи на изпълнителната власт, които са под негово ръководство или контрол – не овластява законодателната власт да се намесва в оперативната управленска дейност, която е възложена на изпълнителната власт“.

Конституцията установява Народното събрание като национален представителен орган, но също така разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна и не допуска никоя от тях да има надмощие над другите, а изисква те взаимно да се балансират и възпират, подчертава КС

Конституционните съдии заявяват ясно, че Народното събрание превишава правомощията си с решения, с които на практика се забранява на други органи да изпълняват правомощията си.

„Несъобразяването с действащата законодателна рамка от страна на Народното събрание нарушава формалния компонент на принципа на правовата държава – правната сигурност, като има за последица ерозия на принципа на разделение на властите. В частност правомощието по отношение на разпределянето на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД по смисъла на чл. 14, т. 3 ЗПП във връзка с чл. 13 ЗПП и Закона за държавния бюджет за 2024 г. принадлежи единствено на Министерския съвет, който може да избере да упражни това си правомощие като колективен орган или чрез съответния ресорен министър“, пише КС.

И заключава, че решението за БЕХ е конституционно нетърпимо, тъй като и с него Народното събрание е нарушило принципите на разделение на властите, на правовата държава и на върховенството на Конституцията.