Кубето на Пепи Илиев лъсна като задника на Риана и закопа Слави

Има ли нещо по-тъпо от германски комедиен сериал, монголски електроинженер и дует между Криско и Галена? Има, разбира се - български политически пиар. Що за идиот позволи на маниакалния нарицисист Петър Илиев да пуска в телевизионен ефир назидателен фалцет като полупияния Адолф Хитлер в берлинска бирария през 1936 г.? Само два дни преди да се гласува кабинетът на „Има такъв народ“ това не е просто самопрострелване в крака, това е ритуално аутодафе като на будистки монах срещу британския колониализъм, след което Слави никога повече няма да се изправи, колкото и патерици да тури под мишница.

Бойко Борисов може да беше първичен до втръсване, но имаше усет кога да забрани на циркаджийски недоразумения като Дани Ръбъл да пишат във фейсбук и да каже на вярната суфражетка Севда да си седне на дупарата и да не се обажда по време на пресконференция. В „Има такъв народ“ обаче всеки полуидиот има право на несанкционирана медийна изява. Което е колкото демократично, толкова и пагубно за несбъдналото се политическо мутантче от „Левски“ Г. Защото там хората с отклонения са твърде много.

Синеокото изкушение Катерина Ряхова, която връцка розови костюмчета да краси новия парламент, би трябвало да е пиарка на „Има такъв народ“. Ако някога в живота си е вършила друго, освен да раздава флайъри за „Билла“ или „Кауфланд“, тя трябваше с цената на живота си да не позволява на Петър Илиев да дава интервюта. Особено в часовете, в които се решава съдбата на кабинета.

За отговорника по връзки с обществеността се говори какво ли не -  че е манипулатор на мнения и нагласи, че представя фактите, изкривени в призмата на собствената му заплата, че умело прикрива гафовете на онези, които са го наели и крайната му цел е да заблуди обществото. В това отношение нашенските пиари са света вода ненапита – те не само не прикриват, а позволяват на работодателите си да демонстрират всичките си психически отклонения и личностни извращения с искряща откровеност.

За 29 минути в ефира на Нова ТВ кубето на Петър Илиев лъсна по-силно от заголения задник на колежката му от Барбадос Риана и извади очите на политическите наблюдатели, коалиционните колебатели и гласоподавателите – обикновени сеирджии – мастурбатори. Няма да навлизам в анализ на индивидуалните особености на този потресаващ индивид, всеки може да му се наслади на собствена отговорност.

Въпросът е защо адвокатът, който досега за всеобщо щастие мълчеше, не беше скрит, вързан и със запушена уста от съпартийците си? Поне докато не мине гласуването в парламентарната зала? Да пуснеш Петър Илиев в ефир е като да дадеш на Боби Михайлов или Бойко Рашков каса бира – последиците са непредвидими, но задължително трагични. Това е по-голям гаф от слогана „Европа ни чува“, с който подслушвач №1 на Републиката Цецо Цветанов водеше кампанията на ГЕРБ през 2013-а. Или об явяването на Цацка Цачева за „Майка на нацията“.

Съществуват два варианта – от „Има такъв народ“ или са непростимо глупави, или психопатично нагли, за да си позволят подобна изцепка. И двата са еднакво трагични за тях и за България.