Лампи горят хиляди години

Лампите, които не гаснат, не са измислица от детските приказки, а напълно реален факт, на който все повече археолози попадат. Още първите известни фараони са погребвани с такива светила, които не угасват дори без кислород, за което все още липсва логично и аргументирано обяснение. Подобни лампи имало и в Древен Вавилон. Първият въпрос, който пораждат неугасващите лампи, е дали преди хилядолетия хората са познавали електричеството и на него ли се дължи това, че светилата работят дори без кислород.

За възможността древните египтяни да са познавали електричеството свидетелства Свети Августин, в края на 4 век от новата ера. В един от своите трудове той описва удивителна лампа в храма на Изида, която не можели да угасят  „ни вятър, ни вода”. Друг древен философ – Плутарх, също споменавал за лампа, която горяла при входа в храма на бог Амон Ра. Жреците твърдели, че тя не е угасвала от няколко столетия.

Подобно средство за светлина е открито в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение без достъп на кислород в продължение на 1600 години. Тит Ливий пише, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина имало златна лампа, горяла няколко години, без да изгасне.

В храма на богинята Хатор в град Дендера на една от стените е открит необичаен барелеф - на него ясно се виждат човешки фигури, а до тях – гигантски колби, подобни на съвременните лампи с волфрамова жичка. Във вътрешността на „лампите” са изобразени вълнисти змии. Острите им опашки влизат в „цветето на лотоса”, обхващащо тясната част на прозрачна колба. На релефа също е показан своеобразен кабел, съединяващ това устройство със сандък, подобен на разпределителна кутия.

Водещият специалист в областта на електротехниката В. Харн изказва мисълта, че т. нар. стълбове на Джед, на които се намират „прозрачните колби със змиите”, много приличат на съвременните изолатори на високо напрежение. В този случай „змиите” трябва да изобразяват спираловиден газосветови разряд под въздействието на високото напрежение от листенцата на „цветовете на лотоса”. В. Харн успял да реконструира действащ модел на такъв генератор, произвеждащ дъгов разряд, съпроводен с интензивно светене.

Едно от предположенията за неугасващите лампи е, че древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години. Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.

Всеобщото разграбване на древните гробници на Египет, Гърция и Рим води до това, че много от лампите се унищожават. Подобни сведения са толкова много, че учените се заинтересували от този въпрос и открили достатъчно убедителни доказателства сред античните и средновековните мислители за това, че древните майстори са умеели да изработват лампи, горящи без гориво и фитил в продължение на хилядолетия. Тези  лампи не са опушвали пространството, без да се брои лекият облак дим при тяхното разбиване или гасене, което обяснявало една от загадките за осветяване на древноегипетските пирамиди – как може зографите да са рисували на неосветените стени без следи от опушване от маслени лампи и факли.

През 1401 г. близо до Рим е открита вечно горяща лампа в саркофага на Палант, сина на Евандър. Ако се отчита датата на погребението, тя е горяла повече от 2000 години. Подобна лампа имало и в безименна мраморна гробница, открита през 1500 година на остров Нисида в Неаполитанския залив. Вечно горяща лампа имало и в Едеса, Антиохия, по време на управлението на император Юстиниан през 6 век от н.е. Лампата е поставена в защитена от стихиите ниша над градските порти и горяла повече от 500 години, докато не била разбита от войниците. Няколко лампи са открити и на територията на Англия, най-забележителната от които се намирала в гробница на един от първите розенкройцери.

Освен в страни на Европа и в Южното и Източното Средиземноморие вечно горящи лампи са открити и в индийски и китайски храмове, в храмовете на Мемфис и дори в Централна и Южна Америка. Най-простата хипотеза била издигната от учения йезуит Афанасий Кирхер. В едно свое писмо той пише: „В Египет има богати находища на асфалт и нефт. Какво са правили мъдрите жреци? Те са съединили тайни тръби към една или няколко лампи с азбестови фитили.  Тези лампи горели с вечен пламък. От моя гледна точка това е най-вероятното решение на загадката на свръхестествената дълготрайност на тези лампи”.