“Операция Айхман”

На 92 години в събота почина Рафи Ейтан — топ агент от Мосад, който ръководи екипа по залавянето на архитекта на Холокоста Адолф Айхман. През 1957 г. в Мосад пристигна сензационната новина, че Айхман е забелязан в Аржентина. На Рафи Ейтан, чиято звезда вече изгрява след организирането на серия коварни удари срещу арабите, беше възложено да залови чудовището Айхман и да го заведе в Израел, за да получи подобаващо възмездие.

Офицерът от SS Карл Адолф Айхман е началник на Отдела по еврейските въпроси към Гестапо от 1941 до 1945 г. и ръководи операциите по депортирането на милиони евреи в лагерите за унищожение.

В края на войната Айхман е арестуван и затворен в американски лагер за военопленници, от който успява да избяга преди да бъде разпознат. Установява се в Аржентина, където в продължение на десет години живее под името Рикардо Клемент. През 1960 г. е отвлечен от агенти на Мосад и изправен на съд в Йерусалим.

“Окончателното решение” на еврейския въпрос

През 1933 г. Хитлер се превръща в абсолютен господар на Германия. Известна е маниакалната му непоносимост към евреи, цигани и други етнически групи, които не били от чисто потекло. Първоначално Хитлер искал просто да ги изгони от Германия. С помощта на изфабрикувани криминални обвинения и без процес, той вкарал в затвора хиляди от тях. Набелязвал нежеланите и ги изпращал в заточителни лагери. 

Първоначално евреите били изпращани в лагерите, за да бъдат отстранени от обществото. Но с течение на времето заточениците станали толкова много, че било трудно да се контролират. Тогава убийствата станали част от работата на служителите от SS. През 1933 г. близо до изоставена фабрика за муниции в град Дахау бил построен първият истински концентрационен лагер под ръководството на нацистите.

Заобиколено от бодлива тел и пазачи от SS, въоръжени с картечници, мястото се състояло от десетки бетонни бараки, приютяващи 2000 задържани. До 1936 г. затворниците били принуждавани сами да строят бараки, работилници, складове, килии и накрая крематориуми. Над портата на лагера се мъдрел злокобният надпис: „Arbeit Macht Frei“ (Трудът носи свобода). Но единственият шанс за свобода от Дахау била смъртта.

Милиони невинни загиват в концлагерите

През януари 1934 г. млад ефрейтор от SS бил прехвърлен от Берлин в Дахау на новото си местоназначение. Неговата задача била да описва вещите, иззети от еврейските затворници. 28-годишният ефрейтор Адолф Айхман бил добър нацист – раболепен, добросъвестен, изпълняващ повелите на родината и най-вече покорен.

Айхман винаги гледал да угажда на началниците си. Той бързо бил повишен и когато дочул, че Хайнрих Химлер създава нов клон на SS, наречен Служба за сигурност, подал документите си за прехвърляне. През 1935 г. Айхман бил назначен в отдел, който се занимавал с евреите, и започнал да проучва така наречения Еврейски въпрос. Прочел всичко, до което могъл да се добере, отнасящо се до еврейския народ. Изучил историческото минало на ционисткото движение и се записал на курсове по иврит, който изучил перфектно. Скоро станал експерт по германо-еврейските въпроси и останалите служители в SS често се съветвали с него. Дори посетил Палестина и се върнал в Германия с повишената репутация на човек, който наистина разбира еврейския народ.

През ноември 1938 г. започнал организиран изблик на насилие срещу евреите в Германия. Използвайки като предлог убийството на нацистки офицер в Париж, извършено от еврейски младеж, Кафявите ризи на SA започнали да изнасят по площадите речи, изпълнени с омраза към евреите. Това било началото на Кристалната нощ, (Kristallnacht), в която нацистките войници нападнали евреите в цялата страна. Над 8000 фирми, притежавани от евреи, били разрушени и изгорени. Синагогите бивали унищожавани до основи, библиотеките и книжарниците — ограбвани, а книгите в тях изгаряни в огромни клади. Дори гробищата били унищожени. Но Кристалната нощ не се ограничила само до унищожаването на имущество. Около 20 000 евреи били изпратени в концентрационни лагери, като Бухенвалд и Дахау. Повечето от тях изчезнали завинаги. Под ръководството на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс и с пълното съдействие и знание на самия Адолф Хитлер, одобреният от държавата процес за изтребване на евреите официално влязъл в ход.

През 1939 г. Германия завършила процеса на Аншлус (анексирането) на Австрия. Айхман е повишен в лейтенант и изпратен във Виена, където го назначавали за началник на Центъра по емиграция на австрийските евреи. Работата му била да принуди еврейското население да напусне Австрия. Всички трябвало да си вървят, и то незабавно. За период от осем месеца Айхман заставил 45 000 души да напуснат Австрия. До края на годината изчезнали над 150 000 евреи. Повечето напуснали страната само с дрехите на гърба си. Останалите били заточени в лагерите на смъртта. „До момента на прехвърлянето ми цифрата нарасна на 224 000 или 234 000“ – казва по-късно Айхман с гордост. 

Неговите методи за отнемане на имуществото на евреите и изгонването им в чужбина или лагерите, се оказали неимоверно успешни. Когато през септември 1939 г. нацистите нахлули в Полша и дали началото на войната, Айхман бил призован обратно в Берлин, където станал началник на прочутия Отдел ІV B 4 на Гестапо. Това бил офисът, който щял да ръководи мащабния план за унищожението на милиони човешки същества.

Айхмайн депортирал евреи от всички окупирани територии и ги пращал в Полша. Стотици хиляди лишени от средства евреи и цигани от Австрия, Холандия, Балтийските страни, Франция и Югославия били „разпределени“ в Полша. Варшавското гето се превърнало в площадка за жестоки и зрелищни екзекуции. Нацистките мъчители отцепили района и построили стени, оградени с бодлива тел, около Еврейския квартал, в който не било позволено внасянето на храна и вода. Десетки хиляди души умрели от глад. Хиляди други били застреляни или обгазени в мобилни газови камери. Педантичните сводки на Гестапо показват, че 316 322 евреи са били изведени от града и ликвидирани.

Скоро се наложило да бъдат изнамерени по-систематични методи за унищожение. В Аушвиц, Дахау и Треблинка били построени огромни газови камери. Айхман направил влаковете си по-големи и по-ефикасни. Натъпквал хиляди пленници в малките вагони, без вода и храна, и ги транспортирал в лагерите на смъртта. При всяко пътуване стотици хора умирали във влаковете преди да пристигнат. 

Без храна и вода стотици пленници измирали в претъпканите влакове преди да стигнат до концлагерите

През 1941 г. унищожението на евреите се превърнало в официална политика на нацистката държава. Преди това основната задача на Айхман била да депортира и транспортира евреите до 164-те концентрационни лагери в Източна Европа. Сега, когато курсът бил пределно ясен, можел да се концентрира върху убиването им – процедура, която щяла да изисква всичките му организаторски способности.

При едно от посещенията си в Аушвиц Айхман констатирал, че ефикасността на методите, използвани за убиване на затворниците, не е каквато се очаква. Процедурите изисквали твърде много усилия, а производството на въглероден оксид (задушлив и силно отровен газ) било твърде скъпо. В крайна сметка Айхман пуснал в употреба отровния газ Циклон Б (циановодород). Това негово действие по-късно се превръща в първото от 15-те криминални обвинения, повдигнати срещу него на процеса в Нюрнберг.

В неизвестност

През пролетта на 1945-а войната свършва безславно за Третия райх. Хитлер и някои от най-верните му последователи се самоубиват в подземен бункер в Берлин. Членовете на нацистката йерархия в Германия хукнали да спасяват живота си — ако бъдат заловени, правосъдието ще бъде бързо и фатално. Мнозина, като Айхман, избягали в планините на Австрия. Други се отървали от униформите си и се опитали да се смесят с цивилното население.

Докато се придвижвали на север през град Улм, Айхман и други нацисти се сблъскали с американски патрул и били задържани като военнопрестъпници. При разпита Айхман заявил, че се казва Адолф Барт – ефрейтор от германската армия. Поддържал тази самоличност в продължение на няколко месеци, като впоследствие вдигнал ранга си на лейтенант, за да получи по-добро отношение. Но Айхман бил притеснен. Когато следвоенната обстановка започнала да се стабилизира, все повече внимание било отделяно на нацистките военнопленници. Американците подозирали, че някои престъпници с висок ранг може би вече са задържани, и започнали усилено да ги издирват. 

В началото на 1946 г. Айхман избягал от лагера и се отправил дълбоко в северна Германия. Установил се в град Еверсон под името Ото Хенингер. С помощта на нацистки симпатизанти, някои от които знаели неговата истинска самоличност, той живеел в покрайнините на града и отглеждал пилета, преструвайки се на фермер. Изкарал малко пари и започнал да планира бягството си от Германия. 

Дотогава Нюрнбергските процеси вече били свършили. Десетки от неговите бивши съратници били осъдени на смърт за военните си престъпления, които потресли целия свят. Името на Адолф Айхман било споменавано отново и отново по време на процесите.

Нюрнбергските процеси започват на 24 ноември 1945 г. Подсъдимите са част от ръководните нацистки кръгове

Обвиняемите Херман Гьоринг и комендантът на концлагера Аушвиц Рудолф Хьос се изказали с високо мнение за отдадеността му към Фюрера. Похвалили неговите организационни умения и способността му да допринася за добруването на Райха. Но преди всичко останалите нацистки убийци се възхищавали от ентусиазма на Айхман в отърваването от евреите. 

„За първи път срещнах Айхман около четири седмици след като получих заповедта (да убия евреите)“ — казва комендант Хьос. — „Той пристигна в Аушвиц, за да обсъди с мен подробностите около изпълнението на заповедта… Щях да получа по-нататъшни указания от него“.

Тайната била разкрита. Айхман се превърнал в преследван човек.

Айхман напуснал северна Германия и тръгнал на юг. Минал по маршрута, който много бягащи нацисти използвали в онзи период, избягвайки големите градове и установявайки се за кратко в някой манастир. В началото на 1948 г. Айхман пристигнал в Италия и се отправил към Рим. Останал при францискански монаси, докато неговите поддръжници подготвяли фалшивите му документи за нова самоличност. Скоро Айхман приел името Рикардо Клемент и бил снабден с пълен набор документи и паспорт. Когато Айхман научил, че израелците са по петите му, напуснал сигурното си убежище в Рим и заминал за Сирия. В Дамаск се представял за вносител на дребни оръжия. За две години, докато израелските наемници тършували из Италия и Сицилия за нацистките убийци, Айхман живял и работел в Дамаск. Междувременно той и съпругата му Вероника комуникирали и кроели планове за бъдещето.

В началото на 1950 г. Айхман напуснал Сирия, за да предприеме бизнес пътуване до Генуа. От там тайно се завърнал в Рим, където бързо организирал ново пътуване. През юни напуснал Рим на борда на кораба „Джована С“. На 14 юли 1950 г. най-търсеният мъж в света пристигнал в Буенос Айрес, Аржентина, и започнал нов живот.

В Аржентина Айхман, по паспорт вече Рикардо Клемент, бил посрещнат от бивши приятели от SS. В Тукаман, на 600 мили от Буенос Айрес, получил работа под покровителството на други нацистки бегълци. През следващите две години работил за водоснабдителна компания, където бил повишен няколко пъти. Но Айхман ставал нетърпелив. Неговата съпруга и трите му деца били все още в Австрия. Въпреки опасността, той се свързал с нея и чрез серия от писма организирал преместването им в Аржентина. На 28 юли 1952 г. Вероника Айхман и децата Клаус, Хорст Адолф и Дитер пристигнали в Буенос Айрес. Събраното семейство заживяло в просторна ферма в слабонаселения район на Тукаман. Сприятелили се със съседите, много от които също били германци. Тукаман бил дом за стотици бивши членове на SS, криещи се от правосъдието.

Но въпреки относителната безопасност на аржентинската провинция, Айхман все още се чувствал застрашен. Знаел, че израелците още го търсят и никога няма да се успокоят, докато не го заловят. Живеел в постоянен страх да не бъде разкрит. През следващите няколко години Айхман започнал да се мести от място на място, от работа на работа, без никога да се застоява задълго. 

Далеч в Австрия, в родния си град Линц, ловецът на нацисти Симон Уайзентал също нямал спокойствие. Макар да знаел, че Айхман е още жив, неговото точно местонахождение било неизвестно. През 1954 г. Уайзентал посетил свой приятел, който също като него самия бил колекционер на марки. Докато двамата разговаряли, човекът казал, че наскоро е получил писмо от познат, който се бил преместил в Буенос Айрес, където за ирония имало доста голяма еврейска общност. Когато Уайзентал прочел писмото, почти се задавил от вълнение. „Видях онази мръсна свиня Айхман“ – пишел човекът. – „Живее близо до Буенос Айрес и работи за една водна компания“. Уайзентал предал тази информация на Израел.

Преследване

След войната евреите събрали всеки къс информация, касаещ нацистките бегълци, които се укривали по всички краища на земята. След като името на Айхман изпъкнало на Нюрнбергските процеси през 1946 г. от еврейските тайни служби Мосад обърнали специално внимание на неговия случай. Знаели, че семейството на Айхман внезапно е изчезнало от своя дом в Линц, Австрия. Слуховете сочели, че вероятно са заминали за Южна Америка, може би в Бразилия. Евреите знаели, че много страни в региона подслоняват нацистки военопрестъпници. Скоро подозренията се насочили към Аржентина.

Израелските агенти били изпратени в Буенос Айрес, за да съберат още сведения. Тъй като действали без знанието и одобрението на аржентинското правителство, трябвало да бъдат двойно по-внимателни. Седмици наред наблюдавали подозрителни адреси и следели хора, за които се знаело, че са нацистки престъпници. Но нито един от тях не бил Айхман. Агентите знаели, че той използва името Рикардо Клемент. С помощта на еврейски информатори, израелските агенти установили местонахождението на Клемент, който живеел със семейството си в района на Сан Фернандо. През следващите няколко дни държали къщата под наблюдение, надявайки се да зърнат Клемент и да го идентифицират като Адолф Айхман. На няколко пъти видели Вера Айхман и децата му. Най-сетне, на 19 март 1960 г., агентът от тайните служби Зви Ахарони видял Айхман да излиза от дома си. „Видях го в около два часа следобед“ — пише той в „Операция Айхман“. — „Видях среден на ръст и тегло мъж, на около петдесет години, с високо чело и частично оплешивяване, който събираше прането“. Ахарони бил сигурен, че това е Айхман.

Доказателството дошло след три дни. Докато агентите държали заподозрения под непрекъснато наблюдение, видели същия човек да влиза в местния магазин и да купува букет цветя. После се качил на автобуса и потеглил към къщи. Тръгнал по улицата, на която се намирал домът му, носейки цветята, докато агентите се криели наблизо. Когато стигнал до ул. „Гарибалди“ 16, агентите видели, че децата му са облечени като за специален случай. На входната врата мъжът подал цветята на съпругата си. Израелските агенти едва сдържали въодушевлението си. На този ден, 21 март 1960 г., Адолф Айхман празнувал 25-ата годишнина от сватбата си.

Убиецът на милиони най-сетне бил открит.

Да изчезнеш за 60 секунди

Специален екип от агенти на Мосад пристигнал в Аржентина на 24 април 1960 г. Тяхната мисия била да наблюдават дома на Клемент и да изучат движенията на семейството. Забелязали, че Айхман минава по един и същи път за работа всеки ден. Качвал се на автобус някъде в близост до службата си и слизал от него приблизително на две пресечки от улица „Гарибалди“. Ако искали да отвлекат Айхман, агентите трябвало да го пресрещнат между автобуса и дома му. Трябвало да действат бързо и без шум, защото Аржентина не била уведомена, че израелските агенти са в страната. Правителството не знаело дори, че един от най-търсените военнопрестъпници в света е бил открит на тяхна територия.

На 11 май агентите от Мосад заобиколили тайно адреса на ул. „Гарибалди“. Айхман обикновено слизал от автобуса около 19:35 ч. Двама агенти се престрували, че поправят кола, паркирана на няколко метра от автобусната спирка. Останалите обикаляли района, чакайки подходящия момент. Минали два автобуса, но Айхман не бил в тях. В 20:05 ч пристигнал още един автобус. Този път Айхман слязъл от него и тръгнал по ул. „Гарибалди“.

За секунди двама агенти скочили върху заподозрения, който незабавно паднал на земята и закрещял. Кола спряла рязко до мъжете и другите агенти изкочили от нея. Хвърлили ужасения Айхман на задната седалка и затръшнали вратата. Колата отпрашила в облак от прах. На ул. „Гарибалди“ агентите от Мосад започнали спокойно да се разпръскват сякаш нищо не се е случило. Отвличането протекло за 60 секунди, броени от момента, в който мишената слязла от автобуса. Вътре в колата запушили устата и завързали очите на Айхман. Завързали краката и ръцете му и му казали, че ако не стои тихо, ще го застрелят незабавно. Човекът спокойно им отговорил на немски: „Вече съм приел съдбата си“.

Айхман бил отведен в убежище в покрайнините на Буенос Айрес, където го съблекли чисто гол. Под лявата му мишница агентите открили издайническия знак на SS: татуировка, която била частично премахната. Всички служители на SS от нацистката ера били длъжни да носят тази татуировка, като форма на идентификация. Когато го попитали за името му, той отговорил: „Ich bin Adolf Eichmann!“ (Аз съм Адолф Айхман!).

Айхман останал скрит в убежището, докато се извършвали последните приготовления за нелегалното му измъкване от Аржентина. Около полунощ на 20 май Айхман бил “укротен” с инжекция и облечен като стюард. После го накарали да изпие бутилка уиски и да изпадне в пиянско вцепенение. Агентите на Мосад го отвели на летището в Буенос Айрес, където бил качен на самолет за Испания. Всяка секунда от тази операция била критична, тъй като разкриването й от аржентинската полиция означавало затвор за тях и още по-лошо — свобода за Айхман. Малко след полунощ на 21 май 1960 г. самолетът се издигнал във въздуха и се насочил към Атлантика.

Израелските шпиони отвличат Айхман на 20 май 1960 г.

Два дни по-късно, по време на среща на Кнесета, премиер-министърът и основател на Израел Давид Бен-Гурион отправил шокиращо и напълно неочаквано съобщение към света:

„Искам да уведомя Конгреса, че преди известно време тайните служби за сигурност на Израел откриха един от най-големите нацистки военопрестъпници Адолф Айхман, който заедно с останалите нацистки водачи е отговорен за унищожението на шест милиона европейски евреи. Адолф Айхман е вече под арест в тази страна и ще бъде изправен на законен съд“.

Седмици по-късно списание „Тайм“ публикува подробната история за отвличането на Айхман. Статията потвърдила подозренията на Аржентина, че Израел е нарушил суверенитета й, изпращайки тайни агенти на нейна територия. Аржентинските посланици настояли Израел да бъде наказан за това нарушение. Израел се извинил на Аржентина, но отказал да върне Айхман.

Пътят към бесилката

Израелските прокурори били събрали милиони страници с уличаващи доказателства, много от които се състояли от собствената, прецизно водена документация на нацистите през войната. През 1945 г., докато Съюзниците се приближавали към Берлин, нацистките чиновници трескаво унищожавали уличаващите документи, описващи всяка чудовищна стъпка на Окончателното решение. Но не успели да унищожат всичко.

През пролетта на 1960 г. стотици репортери, наблюдатели и телевизионни екипи от десетки страни заприиждали в Израел, за да присъстват на процеса на Айхман. Било дадено съгласие делото да се излъчва на живо, което го прави един от първите предавани по телевизията криминални процеси. Айхман бил поставен в клетка от бронирано стъкло, където му била дадена кана с вода и молив и хартия, за да си води бележки.

На 11 април 1961 г. били прочетени 15 обвинения срещу Адолф Айхман. Той бил обвинен в престъпления срещу човечеството, които се състояли в убийството на милиони в лагерите на смъртта, пускането в употреба на отровния газ, познат като Циклон Б, в планирането на убийството на 80 000 души в Литва, 30 000 души в Латвия, 45 000 души в Беларус, 75 000 в Украйна и 33 000 в град Киев. Докато Айхман седял стоически в стъклената си клетка, съдът го обвинил в издаването на заповедите за изпращането на стотици хиляди в Аушвиц, за нечовешките страдания, причинени във Варшавското гето през 1939-40 г., избиването на 500 000 унгарски евреи само за през 1944 г., поробването на милиони в Източна Европа в трудовите лагери, извършването на насилствени аборти върху бременни жени, насилствената стерилизация на хиляди еврейски мъже в Германия, и накрая бил обявен за човека, стоящ зад цялата нацистка бюрократична система, която докарала до гладна смърт, мизерия и смърт милиони хора, преди и след началото на Втората световна война.

Присъдата била обявена на 15 декември 1961 г. Айхман бил признат за виновен по всичките 15 обвинения и бил осъден на смърт заради престъпленията му срещу човечеството.

В утрото на 31 май 1962 г. Айхман лежал в килията си, очаквайки решението на президента за неговото обжалване. През целия този ден президентът получавал стотици телеграми и молби за милост за нацисткия убиец. Някои хора вярвали, че екзекуцията би представлявала единствено акт на отмъщение от страна на Израел.

Но помилване не последвало. Израелският Върховен съд, на който Айхман разчитал да промени присъдата му, бил още по-прям: „Знаем твърде добре, че тази смъртна присъда е крайно неадекватна, в сравнение с извършените от него милиони жестоки убийства“.

В 19:00 ч. Айхман получил последната си вечеря, която се състояла от грах, маслини, хляб и чай. След това изпил половин бутилка израелско вино. Казал на протестантския свещеник, който чакал заедно с него: „Кажете на жена ми да го приеме спокойно, аз съм в мир със себе си“. На 50 метра от него работниците довършвали издигането на бесилката — първата, която някога е използвана в държавата Израел. Айхман разговарял със свещеника до идването на пазачите.

После затворникът бил изведен от килията и ескортиран до бесилото. Глезените и коленете му били завързани заедно. Ръцете му били завързани зад гърба му. Когато пазачите понечили да нахлузят черна качулка на главата му, той казал: „Нямам нужда от това“. Стоял изправен и не трепнал нито веднъж. „Не след дълго, всички ние ще се срещнем отново“ – казал той. – „Такава е съдбата на всеки човек. Да живее Германия, да живее Аржентина, да живее Австрия! Аз няма да ги забравя!“. Примката била сложена на шията му и пристегната. „Готово!“ – казал високо един от пазачите. Секунди по-късно капакът на платформата се отворил и Айхман паднал в ръцете на смъртта.

След това Израел прави кратко изявление:

„Адолф Айхман бе екзекутиран чрез обесване в съгласие със смъртната присъда, дадена му от Районния съд в Йерусалим на 15 декември 1961 година… тялото бе прегледано от правителствен лекар и обявено за мъртво в 23:58 ч. Един час по-късно останките на Айхман бяха кремирани. Същата тази сутрин, в 03:45 ч, прахът му бе качен на полицейска лодка и разпръснат в тъмните води на Средиземно море, извън териториалните води на Израел“.