Le God: Предпочитам сред хората в кръчмите!

"Арсенал или Манчестър Юнайтед? Не, благодаря! Предпочитам да остана сред хората и кръчмите на Саутхямптън" - това са думи на един от легендарните футболисти, оставили трайна следа в английската Висша лига. Името му Матю льо Тисие, известен във фенските среди на Светците като Бога (Le God).

Талантливите хора имат нужда от достатъчно вдъхновяващо място, където талантът им да избуи необезпокояван. По време на изгнанието си през 19-и век Виктор Юго живее в "средата на нищото", както сам го нарича. Остров Гърнзи, в Ламанша, ничия територия между Франция и Англия.

През 90-те години на терените на английския футбол твореше един самороден гений, израснал именно там. Матьо льо Тисие, както е по рождение с френския му аромат - иначе Мат ле Тисие, както го наричаха британските фенове и коментатори. За по-лесно.

В съвременния футбол много футболисти се радват на такова обожание, на каквото вероятно са се радвали само богове в древногръцката митология. Всички те – Лионел Меси, Кристиано Роналдо и други, имат тълпи от фенове заради таланта и успехите си.

Рядко може да се намери играч, който да няма спечелен трофей в кариерата си и мачовете му за националния отбор да са по-малко от пръстите на двете му ръце, а той въпреки това да е обожествяван от феновете.

Най-близкото до трофей, до което достига за 16 години като играч на Саутхемптън е финал на несъществуващия в момента турнир Зенит Дейта Системс Къп през 1992 година. Тогава Светците губят от Нотингам с 2:3 след продължение, а Льо Тисие бележи един от головете на тима си.

Божественият лентяй даде от живота си 16 верни години само и единствено за Саутхямптън. Гигантът, роден на
14 октомври 1968-а в Сейнт Питър порт, остров Гърнзи, беше харесван от мнозина, а по време на състезателната му кариера не се чу и дума срещу него, а лоялността му се превърна в пословична във футболните срещи - нещо, което е рядкост в последно време.

Головете, които отбеляза в противниковите врати, граничеха на моменти с лудостта и гениалността. Той игра за Светците в периода от 1986 до 2002-а, като за този период записа 541 мача и 209 гола. Не е зле.

Получи правото да изпълни 48 дузпи, като изпусна само една! За съжаление Le God изигра твърде малко мачове за националния отбор на Англия - едва осем... За което съжаляваха болшинството от поддръжниците на Трите лъва.

Когато става дума за клубни легенди, за футболисти, прекарали цялата си кариера в един-единствен клуб, човек се сеща за хора като Тони Адамс, Паоло Малдини, Райън Гигс, Франческо Тоти. Но толкова ли е трудно, да останеш през цялата си кариера в голям клуб като Арсенал, Милан, Манчестър Юнайтед?

Съвсем различен е случаят на Мат Льо Тисие. Човек, изкарал цялата си кариера в скромния Саутхемптън и не спечелил нищо, освен слава, любов и прякора Бог.

Атакуващият халф на южняците най-малко два пъти получава идеална възможност да напусне стадион "Дъ Дел" и да се премести в Лондон. През 1990 г. го иска мениджърът на Тотнъм Тери Венейбълс. Шпорите тогава имат играчи като Гари Линекер и Пол Гаскойн, а освен другото, са и любимият отбор на Мат. Договорът е вече сключен, но годеницата на Льо Тисие отказва да се мести в столицата и трансферът пропада.

През 1996 г. талантът е искан от Челси, но предпочита да остане на крайбрежието. Както се казва, по-добре пръв на село, отколкото втори в града.

Стилът на Льо Тисие е уникален, също като необичайният му път към славата. Отраснал е в Гърнзи, един от Нормандските острови, разположени край бреговете на Франция, които формално дори не са част от Великобритания.

Първият му опит да пробие в големия футбол е в Оксфорд, но е отхвърлен заради наднормено тегло. Съгледвачите на Саутхемптън обаче виждат нещо специално в непохватния тийнейджър и през май 1985 г. Льо Тисие подписва със светците. Дебютира за тима година по-късно, когато е на 17.

Статистическите му данни са впечатляващи: 209 гола в 541 срещи, като се има предвид, че в никакъв случай не е чистокръвен нападател. Льо Тис е безпощаден от бялата точка, като в цялата си кариера бележи 47 пъти, а пропуска само веднъж (б.а. - Марк Кросли от Нотингам спасява негова дузпа през 1992-а). Той е първият халф, нанизал 100 гола във Висшата лига.

Красотата се крие в стила и артистичните умения, защото Льо Тисие не вкарва от малкия пеналт на празна врата. Не, повечето му попадения сякаш опровергават законите на физиката.

Още през 1990-а Мат е обявен за "Млад играч на годината". През 1994-а вкарва 30 гола във всички турнири, което е повече отколкото успяват да постигнат всичките му съотборници, взети заедно. Дотогава отпуснатият Льо Тисие, който би изглеждал по на място в кварталната кръчма, отколкото на терена, вече се е превърнал в страшилище за защитници и вратари.

Небрежната му походка и нежеланието да се напъва повече от минимално необходимото, прикриват убийственото умение да поразява целта с изумително прецизни и мощни удари.

Подминава слисаните противници с неподражем маниер, който някои журналисти наричат "танцуваща мечка".

Той никога не бърза за никъде и не си дава труда да спори, когато го обвиняват, че е твърде мързелив. Наистина, няма и никакъв смисъл да се спори. Защото Мат в действителност е футболен лентяй. Затова пък божествен лентяй!

"Много съм щастлив, че по мое време не изчисляваха колко е пробягал всеки играч на терена и с каква скорост. В противен случай моите данни щяха да се окажат доста любопитни", призна преди време легендата.

Льо Тисие така и не получава истински шанс да блесне на международната сцена, въпреки че записва 8 мача за Англия (плюс още 6 за "Б" отбора на страната). Преди Световното през 1998 г. халфът бележи хеттрик срещу втория отбор на Русия, но и това не убеждава селекционера Глен Ходъл да го включи в заявката за финалите.

По ирония на съдбата Англия отпада с дузпи срещу Аржентина, сякаш за да се подсети Ходъл за пренебрегнатия майстор на ударите от бялата точка. Льо Тисие твърди, че за него разочарованието от пропуснатото Световно е било съкрушителен удар, от който така и не успял да се възстанови.

"В Англия винаги се отнасяме с подозрение към хората, които са надарени с някакъв специален талант. Предпочитаме онези, за които мислим, че работят здраво", коментира Мат по повод нежеланието на националните селекционери да му се доверят.

Що се касае до него, житейската философия е коренно противоположна. Когато е попитан от "Гардиън" в кое животно би искал да се превърне, той отговаря: "Бих искал да съм котка, това е гениално създание. Не прави нищо, не принадлежи на никого, а има пълна свобода и взима всичко от живота".

Все пак феновете на Саутхемптън не са единствените ценители на таланта на Мат. Настоящият треньор на Барса и бивш футболист на каталунците - Шави, например, го обяви за свой идол. Когато научил за това, Льо Тисие изпаднал в истински възторг: "Бях в Испания с други бивши футболисти, разцъквахме голф. Когато видях във вестника какво е казал Шави, веднага се похвалих пред момчетата. Толкова бях щастлив, че си купих фланелка с надпис "Шави ме обича" и я носих цяла седмица!".

Френската легенда Мишел Платини навремето пратил помощника си Жерар Улие да се опита да го навие да играе за Франция. Льо Тисие, който заради особения статут на родния си остров Гърнзи, можел сам да избере националния си отбор, обаче твърди, че единственото му желание винаги е било да играе за Англия.

Льо Тисие е забъркан в един от най-чудноватите епизоди в историята на Висшата лига. В мач срещу Лийдс през 1996 г. той е сменен от мениджъра на Саутхемптън Греъм Сунес, който пуска на негово място анонимника Али Диа. Въпросният бил препоръчан на шотландеца от човек, представил се за Джордж Уеа. В действителност Диа бил толкова жалък, че не изкарал до края на мача и се наложило да бъде сменен на свой ред.

Самият Мат в автобиографията си разказва друг интересен случай. Веднъж той заложил 10 000 паунда, че в мача Саутхемптън - Уимбълдън ще има тъч още в първата минута. Естествено, самият той имал намерението да се погрижи лично това да се случи. За негов лош късмет съотборникът му Нийл Шипърли, който не бил уведомен за плановете на Льо Тисие, не му подал навреме и тъчът станал факт чак в 70-ата секунда.

В едно интервю Мат признава, че винаги му се е искало да се пробва като вратар. Навярно защото така нямало да се налага да тича напразно. Получил възможността да сбъдне мечтата си обаче едва в бенефиса на своя съотборник Франсис Бенали.

"Всъщност, никога не съм се замислял сериозно да застана на вратата, защото бях много добър като полеви играч, пояснява Льо Тисие. - И все пак често ми се е искало нашият вратар да се контузи, за да застана на негово място. Замалко да ми се отвори парашута срещу Чарлтън през 1998-а. Водеха ни с 5:0 и изгониха вратаря ни, а вече бяхме направили и трите смени. Бях сигурен, че е дошъл моят миг, само че се оказа, че Дейвид Хауълс хранел същата амбиция! Той стигна пръв до вратата и когато аз се дотътрих, вече беше нахлузил ръкавиците и вратарската фланелка!

Все пак пробвах как е в бенефиса на Франки. Много добре се получи. Спасих няколко удара на Алън Шиърър и на вратаря Тим Флауърс, който играеше като нападател. Флауърс ми вкара дузпа и сигурно е умрял от кеф заради онзи гол, който му мушнах, когато беше в Блекбърн!".

На 19 май 2001 година Мат подпечатва края на една епоха за Саутхемптън, когато вкарва последния гол на стария стадион на клуба "Дъ Дел". Халфът, влязъл в игра като резерва, се разписва от въздуха с левия крак и носи на Светците победа над Арсенал. А когато "Льо Бог" се отказва от футбола година по-късно, фразата "такъв като него вече никога няма да има", престава да бъде клише.