Протест ли бе, да го опишеш

МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Всички почнахме да разбираме от бюджет, от осигуровки и да правим разлика между супа топчета и СУП-ТО. И на всички нас, данъкоплатците, първият бюджет в евро не ни харесва, не харесва и на политиците от управляващата коалиция. Но те казват, че е единствено възможен.

Така е. Щом го прави финансов министър като Теменужка Петкова. С такъв финансист - такъв бюджет. Не стреляйте по финансовия министър - тя толкова може. Да припомняме ли, че когато госпожата бе министър на енергетиката, тя загуби важен документ, който лично бе подписала - „пътна карта” за строителството на газов поток по руска поръчка. Документите се затриха, заметоха се и следите, и така обществото не разбра колко пари на българските граждани бяха зарити в земята, пари, с които правителството на Борисов обслужи единствено интересите на Кремъл.

Днес това вече е забравено, Теменужка, на Борисов мила дружка, пак е министър - сега на финансите. И като такава прави „теменужен” бюджет, че да угоди на партийния си шеф, на премиера си, на коалиционните партньори социалисти и на останалите популисти от мнозинството.

План-сметката на държавата предлага парфюмен аромат, вместо реформи - раздути разходи и нереални приходи. Специалистите-икономисти предупреждават, че такъв бюджет ще ни задължи с нов външен дълг и най-вероятно към края на годината ще поемем по румънския или по гръцкия път на задлъжнялост.

Но това го разбират икономистите. А хората, които излизат на площада да протестират срещу бюджета, не са чак такива специалисти-бюджетари. Те са омерзени от друго - от арогантността и нахалството на управляващите. От сценките, които се разиграха в парламента - рекорд в приемането на важен закон за 26 секунди, безобразието на бюджетната комисия да промени часа на заседанието си, за да прецака опозицията, от нежеланието на управниците да се съобразят с мнения на икономисти, на работодатели и синдикати. На хората им накипя от грубостта на народните представители от „новото начало” които се държат като господари на държавата, налитат на бой в кулоарите, посягат да душат със закачалки или ругателстват по каруцарски.

Не друго, а простотията, която взе връх в българската политика, изкарва хората на протест. Тя ги кара да вдигат плакати със свине и тикви, да скандират: „Кой не скача, е дебел!” и да пеят: „Когато па-, па- падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен!”

Но мирният митинг в София не мина само с песни. Както можеше да се очаква, явиха се провокатори, хулигани от агитките с маски и качулки, а полицията ги остави да чупят и да палят.

Готвят се още протести - копейките от „Възраждане” ще правят свое шествие, а знаем как шестват те - с чукове и запалителни бутилки. Помним как запалиха и омазаха сградата на ЕС в София. Може да се предположи, че нещо такова пак ще се случи. Целта - да провалят въвеждането на еврото. Президентът Радев иска същото като тях. Вече използва момента да се обяви за оставка на правителството и за предсрочни избори.

Бойко Борисов, който е едновременно страхлив и обидчив, се стряска от натиска на улицата, обижда се на „дебел” и хвърля кърпата. Отказва се и от бюджет, и от управление.

Какво следва: в началото на годината, когато трябва да въведем еврото, оставаме без парламент и редовно правителство. Със служебно, назначено от президента Радев. Влизането ни в еврозоната пропада, Радев и копейките тържествуват Следва скок на цените, поскъпване и спиране на тока, вероятно спиране на петролната рафинерия „Лукойл” и криза с горивата.

Тогава хората по площадите ще са много повече и много по-озлобени. Те няма да скандират „Кой не скача, е дебел”, а ще искат бензин и хляб. И за кризата ще обвиняват Европа и еврото.

Чудна възможност за проруските партии и проруския ни президент да поискат рефендум за излизане от ЕС и НАТО. И да го спечелят.

Ето ви бъдещ резултат от днешните протести.

Тогава лидерите на ПП-ДБ може да кажат: Абе ние едно мислехме, то друго стана! Ще хвърлят оставки и ще заминат в чужбина по примера на Христо Иванов. Така по терлици се измъкна той, щом забърка кашите с конституционните промени, сговаряйки се не с други, а именно с Борисов и Пеевски.

Когато призовава хората на площада, истинският политик трябва да вижда поне един ход напред. Освен да вижда, и да предвижда.