Леденото хоро – гей парадът на селските мачовци

Няма нищо по-нелепо от общественото противопоставяне на неолибералната парадигма на трансджендърите с маски за Хелоуин и домораслите, къркани с ракия селски патриоти. В същността си и двете общности са едно и също – кресливи малцинства с промити мозъци, борещи се за я за пробит долар, я за неконвертируема рубла.

Отминалото преди броени дни ледено хоро за Богоявление твърде малко се различава от ежегодния гей парад. И в двата случая доминира естетиката на гротеската. В първия имаме полупияни, космати батки с татуировки на Ботев по прасците, а в другия, нежни милениъли с добре епилирани мишници, жартиери и шарени знаменца. Триумфът на селянията срещу триумфът на педерастията – ако ви стиска, направете своя избор.

Колкото и смешна да е цялата ситуация, борбата всъщност е безмилостно жестока – псевдопатриоти срещу псевдоителектуалци са се хванали гуша за гуша и се обвиняват един-друг във всички грехове на екзистенциализма и постмодернизма. Айн Ранд срещу Маяковски, Ангел Джамбазки срещу Деси Солджъра – направо да ни завиди човек за обществената активност.

А къде остава място за нормалните българи, които нито се смятат за преки наследници на бог Тангра с мисия да разчекнат родината на три морета, нито са мъже в женски тела (или обратно), потиснати от консервативния мачизъм на едно гнило и изостанало общество? Възможно ли е да си гражданин на тази страна без да си киснеш кълките в минусовите градуси на Перловската река, или да си рисуваш вежди и да си закачиш пиърсинг на тестисите?

Всяка публична демонстративност, независимо от нейните подбуди, говори за начална фаза на обществена шизофрения. Или за разгърната. Бих си пожелал да не обръщаме внимание на подобен маргиналитет, но за съжаление сам му отъделих твърде много време. По тази причина слагам точка с предложението Богоявленското хоро и гей прайдът да се провеждат едновременно. Ето, тогава ще се позабавляваме истински. Ще има бити, е.ани и всеки ще шполучи шанс да защити гражданската си позиция.