Лекарство за диабет сваля с 35% риска от деменция

Наскоро публикувано корейско изследване показва, че хората с диабет тип 2, на които са предписани определен клас лекарства, може да са изложени на значително по-малък риск от деменция, съобщи Science Alert.

Изследователите сравняват здравните резултати на повече от 110 000 души на възраст между 40 и 69 години с диабет тип 2, на които са били предписани лекарства, наречени инхибитори SGLT-2, с тези на други 110 000 пациенти, приемащи друг клас лекарства – инхибитори DPP-4. Участниците са наблюдавани средно 670 дни.

Те установяват, че след отчитане на потенциалните смущаващи фактори вероятността за развитие на деменция при тези, които приемат инхибитор SGLT-2, е с 35% по-малка.

Диабетът е признат като рисков фактор за деменция. Затова не е съвсем изненадващо, че лечението му може да намали риска от деменция. Но защо едно лекарство намалява риска повече от друго? И как изобщо са свързани диабетът и деменцията?

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса. Задачата му е да придвижва глюкозата (захарта) от кръвта към клетките, където тя служи като източник на енергия. Диабетът тип 2 възниква, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или клетките ни развиват резистентност към инсулина.

Деменцията се причинява от промени в мозъка и обхваща няколко състояния, които засягат паметта, мисленето, настроението и способността ни да изпълняваме ежедневни задачи.

Диабетът отдавна е признат за рисков фактор за болестта на Алцхаймер и съдовата деменция – двете най-често срещани форми на деменция. И двете се характеризират с влошаване на когнитивните способности, причинено от заболяване на кръвоносните съдове в мозъка.

Не разбираме напълно защо диабетът и деменцията са свързани по този начин, но има няколко възможни причини.

Например диабетът увеличава риска от сърдечни заболявания и инсулт, които увреждат сърцето и кръвоносните съдове. Когато кръвоносните съдове в мозъка са увредени, това може да допринесе за влошаване на когнитивните способности.

Също така високите нива на кръвната захар предизвикват възпаление, което може да увреди мозъчните клетки и да допринесе за развитието на деменция.

По-добрият контрол върху нивата на кръвната захар при диабет спомага за защита на кръвоносните съдове и намалява възпаленията в мозъка.

Първоначално диабетът може да бъде контролиран с промени в начина на живот като диети и упражнения, но лечението може да включва и медикаменти като тези, вземани от пациентите в корейското изследване.

Пациентите, приемащи, което и да е лекарство, имат сравним контрол на кръвната глюкоза. Но защо едното намалява риска хората да развият деменция, а другото не?

Инхибитор SGLT-2 (което означава натриево-глюкозен транспортен протеин 2) намалява кръвната глюкоза, като увеличава отстраняването ѝ от бъбреците.

Известно е, че тези лекарства имат позитивен ефект върху други области на здравето, включително подобряване на кръвното налягане, насърчаване на загубата на тегло и намаляване на възпаленията и оксидативния стрес (вид увреждане на нашите клетки).

Затлъстяването и високото кръвно налягане са самите рискови фактори за болестта на Алцхаймер и съдовата деменция, така че може да се окаже, че тези ефекти на инхибиторите на SGLT-2 намаляват риска от деменция в по-голяма степен, отколкото би могло да се очаква само от по-добрия контрол на кръвната глюкоза.

Важно е да се подчертае, че ползата от намаляването на риска от развитие на болестта е различно от предположението, че лекарството може да бъде полезно за нейното лечение.

Най-добрият начин да намалим риска от рак на белите дробове е да спрем да пушим. Щом вече имате болестта обаче отказването от цигарите е недостатъчно за лечението ѝ.

Някои лекарства за диабет вече са били изследвани за лечение за болестта на Алцхаймер. Проучванията показват, че те осигуряват известна полза за познанието.

Семаглутид, по-известен с търговското наименование Ozempic, е представител на още един клас лекарства за диабет (наречени GLP1 рецепторни агонисти).

Понастоящем семаглутид се проучва като средство за лечение на ранна болест на Алцхаймер в две клинични изпитвания, включващи повече от 3500 пациенти.

Самите изследвания са предизвикани от наблюдения по време на клинични изпитвания на семаглутид за хора с диабет, които показват по-ниска честота на деменция при тези, които са приемали лекарството, в сравнение с тези, приемали плацебо.

Подобно на лекарствата SGLT-2, класът лекарства GLP1 е познат да редуцира възпалението в мозъка. Изглежда, че GLP-1 лекарствата също така намаляват химичните реакции, които водят до анормална форма на протеин, наречен Тау, един от патологичните белези на болестта на Алцхаймер.

Тъй като познанието ни за механизмите, които стоят в основата на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, продължава да расте, а с това и напредъкът в лечението.

Малко вероятно е едно-единствено лекарство да бъде отговорът на болестта на Алцхаймер. Лечението на рак се е развило до така степен, че използването на „коктейли от лекарства“ или комбинация от лекарства е рутинна практика.

Възможно е в бъдеще тези лекарства за диабет да се използват като част от редица лечения за борба с опустошителната деменция или за предотвратяване на деменцията дори при хора без диабет. Но са необходими още изследвания, преди да стигнем до този момент.