Лена Бориславова - вън от ПП?
Бившата говорителка на Кирил Петков намекна, че за нея избираремо място в листите нямало
Депутатката от Продължаваме промяната и ексговорител на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова излезе с пространно съчинение за ролята на политиците и техния срок на годност. Без да назовава имената им, посланието видимо е отправено към довчерашния й съпартиец Даниел Лорер, който се оказа изключен и от формацията на Асен Василев, и от листите за задаващите се предсрочни парламентарни избори. И към Явор Божанков, който също, както стана ясно, няма да бъде в списъците с кандидат-депутати от там. Но в редовете, написани от нея, става ясно, че и тя не е доволна от последните решения на председателя на ПП Василев. И че май няма място за нея в списъците за идния парламент, не и на избираемо място.
"За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно.
И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.
С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си", пише Лена Бориславова. И обрисува профила на трите вида хора, влизащи в политиката.
Онези с казуса, хората с дълбоки дисбаланси и поблазнените от пари и власт.
"Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.
Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“
Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот", пише с укор към Лорер конкретно Бориславова.
