Левскарите се простиха с Бобата Жечев

Футболна България се прости с легендата на Левски и българския футбол Добромир Жечев. На 12 октомври той си отиде от този свят на 82-годишна възраст.

Поклонението бе в храм "Свети Седмочисленици" в София и бе посетено от множество спортни личности и емблематични фигури - Наско Сираков, Даниел Боримиров, Елин Топузаков, Емил Велев, Антони Здравков, Георги Цветков, Божидар Искренов, Войн Войнов, Ангел Станков, Николай Илиев, Тодор Батков, Томас Лафчис, Константин Баждеков, Ивайло Ивков, Станислав Ангелов, Бойко Величков и още много приятели, колеги и футболни деятели.

Бобата, както галено всички наричаха железния бранител, изиграва 193 мача със синия екип, в които отбелязва 16 гола. Той е двукратен шампион с Левски, както и двукратен носител на Купата на България.

През 1981 година той е назначен и за старши треньор на Левски, като успява да спечели Купата на НРБ през сезон 1981/1982 година. Поставя и основите на едно от най-силните "сини" поколения с играчи като Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов и много други.

Жечев остава в историята и като единственият български футболист, участвал на 4 световни първенства – в Чили (1962) година, Англия (1966), Мексико (1970) и Германия (1974), където остава резерва в двубоите, но все пак е част от разширения състав.

Георги Цветков сподели, че Жечев не е прощавал на никого на терена и по-отговорен човек не познавал: “По-сериозен, отговорен и по-колегиален човек от него не познавам. Той не прощаваше на никого в играта, но всичко бе в нормите”, обясни ветеранът.

Мажоритарният собственик на Левски - Наско Сираков, си спомни, че именно Жечев му е дал път при "сините" след завръщането му от Хасково:

"Аз специално загубих много, защото това е човекът, който след като се върнах от Хасково, ми даде път в Левски. Беше положил основата на един отбор, който постигна изключителни резултати. Фантастичен футболист, страхотен треньор и човек. До скоро нямаше празник, на който да не се чуем. Да почива в мир“, обясни Сираков.

“Аз съм от късметлиите, които са се докоснали до него. Освен успехите му като футболист и треньор, той беше изключителен и като човек. Трудно мога да приема, че се разделяме с такива хора. Важно е да го помним - от големите легенди на българския футбол. Мястото му там горе сред големите звезди е запазено”, каза Лафчис.

"Аз съм много близък приятел на семейството му. Всички го знаем какъв беше като футболист. Като човек - скромен. Играехме много често карти. Явно горе се събират всички големи. Той беше един скромен, скромен, скромен… Не знам защо първо си отиват те. Много си го обичам и него, и цялото семейство", каза Михов.

"Един голям човек, достоен българин. Мисля, че той е единственият човек, който е играл на 4 световни първенства. За българин това е нещо уникално. Трудно е да се говори в такъв момент. Той е човекът, който още като млад ми даде шанс. Старал съм се да оправдавам доверието му и мисля, че донякъде съм успял.

Това, което съм чувал от хората, които са играли с него, е, че е бил отдаден на футбола и много дисциплиниран. Може би това му е помогнало да стигне до това ниво", каза Гиби.