Левски и при антирекордите е зад ЦСКА

Историческият антирекорд на Левски стана факт снощи след 0:0 с Лудогорец на стадион "Георги Аспарухов". Мач №11 без победа за столичния гранд на ниво Първа лига дойде пред около 9000 зрители, дошли да изгледат първото реално домакинство на своя тим за 2023 година.

108 дни по-късно домът на "сините“ отново прие двубой от елита в очакване да види край на "черната" серия, стартирала още през октомври. Нулевото равенство е второ между двата тима този сезон и може да се приеме с усмивка на "Българска армия", след като разликата между лидера ЦСКА и "орлите" набъбна на 3 точки.

Всъщност, армейските фенове се подиграват на левскарите, но техният любим отбор има далеч по-тъжна серия.

Преди време, през октомври 2020 година, ЦСКА записа 5 мача без победа в първенството. За последните 40 дни тогава червените спечелиха едва 4 точки в шампионата от 15 възможни, което рязко контрастира с амбициите им, както и с блестящото им представяне по това време в Лига Европа.

Серията от 5 мача без успех далеч не е най-дългата в историята на славния ЦСКА.

Подобни зацикляния са записвали и легенди, като Крум Милев, Стоян Орманджиев и Манол Манолов, чиито постове не са „изстинали“ от необичайната за клуба липса на точки.

Големият Аспарух Никодимов също е записвал подобна серия през сезон 1978/79, когато смяна в движение провинилия се преди него Никола Ковачев.

Стартът на Паро (който застъпва с помощник-треньор Димитър Пенев) съвсем не е бляскав, но търпението на ръководството към него се отплаща, тъй като по-малко от 3 години по-късно ЦСКА на Никодимов играе полуфинал за КЕШ срещу славния Байерн (Мюнхен) и дори успява да поведе в първия мач в София с 3:0 до 18-ата минута.

Най-голямото дъно обаче „армейците“ записват през пролетта на 2015 година. Тогава клубът, който е пред неизбежен фалит, изпада буквално в безтегловност и се носи свободно по течението.

ЦСКА не успява да победи в 12 поредни мача. Нещо повече, в 10 от тези 12 срещи „червените“ дори не успяват да вкара гол във вратата на съперника, като няма такъв прецедент в историята.

Логично тогава се сменят и няколко треньора. Хорото повежда Стойчо Младенов, който само в рамките на 3 мача усеща, че няма какво повече да направи с напълно обезверения отбор.

Наследява го помощникът му Анатоли Нанков, който обаче хвърля бялата кърпа още след първия си мач, приключил с тъжното 0:0 с Берое.

След него на поста застава друг бивш футболист на ЦСКА Галин Иванов, но и търпението към него не продължава повече от 4 срещи.

В края на списъка идва и легендата Любослав Пенев, който също е напълно безпомощен да придаде поне част от своето самочувствие и непукизъм на обезверените играчи.