Лисици кръстосват улиците на София, има ли опасност?

Лисица със счупен крак е била открита преди дни в столичния квартал "Люлин", като зачестиха постовете със снимки на лисици и в някои други столични квартали, като "Хиподрума" и "Лагера". За щастие, вместо да остане без помощ, дивото животно е попаднало на хора, които са потърсили съдействие от организацията "Дивите Животни".

Екипът е успял да я улови и да я транспортира до клиника "Добро хрумване", където ветеринарните специалисти са оперирали счупения крак. В момента лисицата се възстановява.

Случаят е поредно напомняне, че дивите животни не са рядка гледка в големия град. Макар появата на лисица между жилищни блокове да може да изненада или притесни хората, през последните години срещите с тези животни в София и други населени места стават все по-чести.

Представата, че всяка лисица, забелязана в градска среда, е дошла от близката гора, невинаги отговаря на действителността

Както посочват от "Дивите Животни", много от лисиците, които обитават градовете, са родени именно там и постепенно са се приспособили към условията на живот сред хората.

Градската среда предлага на дивите животни различни възможности за намиране на храна и укритие. Това обаче не означава, че присъствието им е безрисково или че трябва да се опитваме да ги доближаваме. То по-скоро изисква да разбираме поведението им и да знаем как да реагираме, когато се окажем в непосредствена близост до тях.

От организацията споделят, че редовно получават сигнали за забелязани лисици, придружени от молби животните да бъдат преместени, защото се намират на неподходящо място. Най-често причините са две - опасения за безопасността на самата лисица и страх от заразни заболявания.

Според специалистите обаче самото присъствие на лисица в града не е достатъчно основание да се смята, че тя представлява непосредствена опасност или трябва да бъде заловена и преместена

Едно от най-честите притеснения при среща с лисица е възможността тя да пренася заразни и паразитни заболявания. От "Добро хрумване" обръщат внимание, че такива заболявания могат да се срещат и при бездомните или скитащи кучета и котки. Това не означава, че рискът трябва да бъде пренебрегван, а че не бива да се поражда излишна паника единствено заради вида на животното.

Особено често в подобни ситуации се споменава бясът - заболяване, което може да има тежки последици. От организацията уточняват, че вирусът може да се предава от различни видове бозайници, като куче, котка, таралеж, катерица, че и мишка, а заразяването обичайно става при попадане на заразена слюнка в прясна рана, например при ухапване.

В публикацията си те посочват, че по данни на Българската агенция по безопасност на храните последният потвърден случай на бяс у нас е от 2016 г. В нея се споменава и за програмите за разпространение на орални ваксини сред дивите бозайници в определени райони

Важно е обаче да помним, че дори когато рискът изглежда нисък, контактът с диви животни трябва да се избягва. Не бива да се опитваме да ги хващаме, храним от ръка или да ги пренасяме сами, особено ако изглеждат ранени или се държат необичайно.

Случаят в "Люлин" показва колко важна може да бъде навременната реакция. Вместо да се опитват сами да лекуват или преместват животното, хората, които са открили лисицата, са потърсили помощ от организация, която работи с диви животни. Така тя е получила необходимата ветеринарна грижа.