Лорд Минчев: 10 ноември ме превърна от ватман в звезда

С характерната си ирония светският хроникьор Евгени Минчев предложи своя кратък коментар на политическите събития около култовата дата 10 ноември. Да се насладим на думите на лорда:

Аз съм доволен от 10-ти ноември. Превърна ме от ватман в звезда. И не само това - помогна на много хора да намерят себе си, да се огледат в света, така широк, така гостоприемен или пък не чак толкова. Тази дата постави под карантина всеки спомен за миналото, което все още можеше да се помирише в първите дни на „освобождение”-то , дало криле на наивните ни помисли. Ние си мислехме, че „всичко, което хвърчи се яде”, но животът след 10 ноември по-скоро дойде да ни покаже, колко сме грешили и колко има да учим, пуснати от кошарката на комунизма. На първо време отпадна казармата и софийското жителство, като всичко това отвори една бездна за безнаказано митарене в столицата, без работа, без познания, без дисциплина, което пък бе последствие от липсата на строй и йерархия, все неща, на които учеше казармата. 1989-та година като Божие предписание даде на всекиго изборите, не тези с бюлетините, а изборите на живота. Избори, които едни възприеха като дезертиране в чужбина а други като мен, превърнаха в един не съвсем лек, но пълноценен живот на родолюбци, които въпреки че не отричат пейзажите на другоземското съществуване, се чувстват добре у дома си.
 
Щастлив съм, че избрах България пред това да дремя пред непознати двери, да хленча и пелтеча на език, на който не е нашепвала майка ми. Останах тук за да тежа на онези, през чиито очи Родината е отегчително място, ужасна държава, в която всичко е шибано и скапано. Останах, за да опровергая това и макар да не е всичко наистина съвсем розово тук, розите са повече от бодлите. Така че, щастлив съм от 10 ноември, честит съм с избора си да остана в България, да пътувам, за да я представям по света, да говоря с любов за нея, да я спасявам по своему от словесните нападки на невежите за красотите и прелестите и.
 
Мила Родино, ти си земен рай… Нима този химн не следва да ни върне тук и да- при теб ме връща вечно любовта, както пееше незабравимият Емил Димитров.
Благодаря.
 
Евгени Минчев