Ловец на фалшиви новини хвана доцента от БАН Григор Сарийски в куп лъжи

Икономическият експерт Галина Карамочева, която вече втора година бори фалшиви новини - за пандемията, войната и енергийната и продоволствената криза, излови известен доцент от Икономическия институт към БАН - доц. Григор Сарийски, в разпространяването не само на куп конспиративни теории и грешни прогнози, но и в бълването на дийп фейк новини. А ефир те получават системно в рой медии, включително и в обществената - БНР. 

Карамочева е автор на академична литература в областта на икономиката и е консултант по индустриално развитие

Ето какво написа Карамочева по повод страшните прогнози на Сарийски от няколко месеца - за глад и мор за България тази година заради войната в Украйна и санкциите, наложени срещу Русия: 

"От няколко месеца доц. Григор Сарийски говори в медиите грешни неща за състоянието на аграрния сектор в България, прави грешни прогнози и съответно дава грешни препоръки за политиката.

През пролетта официалните прогнози бяха за добра реколта на пшеница, но доц. Григор Сарийски прогнозира лоша реколта, защото в Америка и Индия имало суша и „не можело да се изключи“, че сушата няма да дойде в България.

Тогава дори упрекваше правителството, че закъснява с налагане на забрана на износ зърно. 

През лятото, когато се потвърди официалната прогноза, че реколтата на пшеница е добра, доц. Сарийски каза в ефира на „Скат“, че до есента е напълно възможно да имаме „криза за зърно“, защото „изнасяме зърно, което е фуражно, а внасяме зърното, което ни трябва за хляб, кроасани и банички“.

Това е меко казано невярно. България е един от най-големите производители на пшеница в света, а хляба и баничките у нас се произвеждат с българска пшеница.

Преди ден е казал в „Поглед.инфо“, че ни очаква гладна зима, защото сме „ликвидирали местното производство“ и „почти нищо не произвеждаме“, което означавало „по-високи цени, тъй като това, което е на световния пазар, това ще бъде и у нас“.

Той е заявил, че в Румъния, която била запазила „доста по-голям дял от местното производство, цените са 64% от средноевропейското, а в България са много по-високи, почти равни на тези в Европа. Затова ние ще бъдем подчинени на цените, които са средни в Европа, тъй като нямаме местно производство“.

Твърдението на доц. Сарийски, че в България няма местно производство на храни е груба манипулация. България е нетен износител на аграрни стоки, което означава, че местното производство е по-голямо от местното потребление.

В ЕС има свободен пазар за търговия със земеделски стоки, а разликите в цените в най-малка степен се дължи на разликите в размера на местното производство. То зависи от много други фактори като предпочитания, конкуренция на пазарите на хранителни стоки и в търговията на дребно, работни заплати, доходи и ставките на ДДС.

Равнището на цените на храните в България е 79% от европейското, а в Румъния – 69%. Без подробно проучване не може да се направи извод за причините за разликите в цените, но моята хипотеза е, че основната причина е, че ставката на ДДС на храните в Румъния е 9% (5% за традиционни и еко храни), а в България 20%. 

Възможно е доц. Сарийски да прави грешни прогнози поради лоша информация и некомпетентност, но „не може да се изключи“, че се занимава с пропаганда, а това не е допустимо според Етичния кодекс на Института за икономически изследвания при БАН.

Освен това в „Поглед.инфо“ доц. Сарийски представяше конспирациите за новия световен ред, измислени от Фурсов и „Изборски клуб“, което поставя въпроса –

допустимо ли е учени от системата на БАН да се занимават с разпространение на конспиративни теории в медиите.