Луковмарш не може, а цветя пред МОЧА може?

Генерал Христо Луков наистина е фашизоид, антисемит и апологет на националсоциалистическите идеали и има пряко отношение към присъединяването на България към човеконенавистната ос Рим-Берлин-Токио. Политическата му кариера е най-малкото спорна, ако не и отявлено срамна. Но той все пак е военновременен герой, офицер с рядко срещана смелост и дръзновение. До днес се носят легенди за подвига му край Кюстендил от 1918-а, когато войниците му дезертират, а Луков сам с 4 оръдия удържа многохилядна сръбска част цяла нощ с непрестанния си артилерийски огън.

Седмица преди провеждането на ежегодния „Луковмарш” правозащитни организации, кметицата Фандъкова и главната прокуратура отново скочиха срещу националистическата проява. И имат право, тъй като се чества делото на личност с идеали, несъвместими с демократичните принципи и начин на живот.

Въпросът ми е друг – не честваме ли доста други знайни и незнайни фигури с далеч по-зловеща следа в българската история и негативно влияние върху развитие на запъртъка, който наричаме общество? Едно на ръка са паметниците на комуноидните селтаци Тодор Живков и Цола Драгойчева из родните им паланки - все пак сигурно в Правец и Бяла Слатина си ги обичат, защото са благоустроили по някоя улица и са пуснали течаща вода в кенефите.

Каква работа обаче имат позитановските интернационални мекерета пред печално известния Паметник на съветската армия, по-известен като МОЧА, да поднасят цветя под миризливия ботуш на окупатора редом до посланик Макаров? Било ден на Защитника на отечеството. На кое отечество точно? Коя е вашата родина, сърпочукови, бетоноглави коминтерновци?

Призовавам съответните органи да се сезират за подобни арогантни и нагли публични прояви в полза на чужда държава от официални политически лица. А не да чакаме опулената Херо Мустафа да ни посочва кой какви рубли прибира. С какво пияният, безименен руски килър е по-добър от българския генерал Луков?