Луната потъна в сянката на Земята (ВИДЕО)

Частично лунно затъмнение озари небето в петък през нощта. Уникалното явление беше видимо над Северна и Южна Америка, Африка и Европа. Небесното шоу достигна своя пик в над Рио де Жанейро в 4:13 ч. по Гринуич, когато Земята застана директно между Слънцето и Луната и хвърли сянката си върху лунната повърхност. Това е последното лунно затъмнение за тази година. 

По време на явлението почти цялата Луна - 96,3% от нея, беше покрита от земната сянка. Затъмнението можеше да се наблюдава в по-голямата част от Северна и Южна Америка, с изключение на Аляска и северозападните части на Канада. Лунните затъмнения са видими от всяка точка на Земята, където Луната се намира над хоризонта по време на явлението.

Частичното лунно затъмнение беше видимо над Атина в ранните часове на петъка, когато пълната Луна през август постепенно потъмняваше, докато се спускаше към западния хоризонт. Частичната фаза започна в 02:33 ч. по Гринуич, като сянката на Земята постепенно покриваше лунната повърхност. В Атина около 84% от земния спътник беше скрит по време на най-добре видимата фаза около 03:50 ч. по Гринуич -  само няколко минути преди залеза на Луната.

Лунното затъмнение оцветява Луната в характерен червено-оранжев оттенък, но явлението не е опасно и не е толкова рядко, колкото мнозина смятат. Това обясни в Обедния информационен блок по Нова нюз климатологът Симеон Матев.

Кървавата луна привлече вниманието на много любители на астрономията. „Когато имаме лунно затъмнение, Земята застава между Слънцето и Луната. По този начин сянката на Земята пада върху Луната“, обясни той.

По думите му червеникавият цвят се получава заради начина, по който слънчевата светлина преминава през земната атмосфера. Част от светлината се пречупва и достига до Луната, придавайки ѝ характерния кърваво-оранжев оттенък. "И оттам идва името „кървава луна“, посочи Матев. 

"Кървавата луна" не е и изключително рядко явление. Лунни затъмнения могат да се наблюдават през различни години – понякога веднъж на няколко години, а в определени периоди дори повече от веднъж годишно. „Както може да се случи веднъж на 2-3 години, така може да се случи и 2-3 пъти в годината“, изтъкна климатологът.