Любимка на Ламбо отваря Китай за Пиер Карден

Българска снаха, художничка, лечителка, приятелка с Ален Делон, Стефан Данаилов, Дечко Узунов, Рангел Вълчанов, Любомир Левчев, Светлин Русев, Васа и Вера Ганчеви, Янчо Таков е жената, която отваря вратите на Китай за прочутия моден дизайнер Пиер Карден. Това се случва в началото на 80-те години, когато Поднебесната комунистическа империя е недостъпна за западняците. Елегантната дама е китайка и се казва Сун Хуай Куей.

Фамилията й означава Ухаещо цвете. Партийният и интелектуалният елит на Народна република България пък се надпреварва да ухажва изящната като китайска порцеланова ваза жена. Тя от своя страна обожава страната ни, а връзката й с България е съпругът й – известния художник и гобленист Марин Върбанов. Любовта им не познава граници и се разгаря в три държави – Китай, България и Франция.

Сун е от заможна фамилия от Пекин и е родена през 1937. Марин се появява на бял свят пет години по-рано в Оряхово и едва 2-годишен губи майка си Петкана. Марин има още трима братя. Бащата Петър дава момченцето на бездетното семейство Върбанови, които го осиновяват. Бъдещият творец разбира истината много години по-късно, когато е студент в Китай.

В началото на 50-те Марин е приет в Художествената академия в София, където следва скулптура. След година обявяват места за следване в Китай, той кандидатства и заминава да учи в Пекинската художествена академия. Там среща студентката по живопис Сун. Баща й е един от известните интелектуалци, професор по китайска филология, майка й е завършила американски колеж и преподава английски.

Любовта на Сун Хуай Куей и Марин Върбанов плавма в Китай

Марин и Сун се влюбват, докато тя му помага да учи езика и да си пише домашните с йероглифи, вместо на кирилица. Китайците му дават и местно име – Ван Ман, което означава „Десет хиляди години спокойствие”. Връзките с чужденци обаче са табу в Китай на Мао Дзедун, нищо че България е братска комунистическа страна. Заради близките отношения между двамата студенти Марин е порицан в Академията в Пекин, а на Сун гледат като на национална предателка. За да се виждат, двамата прибягват към малки хитрости.

Срещат се извън града далеч от хорските очи. Някак си успяват да се измъкнат от зоркото око на тайните служби. В едно дърво издълбават дупка и там си правят нещо като „пощенска кутия”, в която крият любовните си писма. Накрая обаче решават да се оженят. Започна дълго ходене по мъките докато получат разрешение да сключат брак. Сун пише до всевъзможни инстанции. Оказва се, че в историята на комунистическата държава няма такъв прецедент и на искрената им молба за брак един след друг заваляват отговори „Не”.

Накрая едно от писмата се озовава у премиера и министър на външните работи Чжоу Енлай, който по това време е дясна ръка на Мао. Министър-председателят на Китайската народна република отговаря, че няма закон, който да забрани на Сун да се омъжи за чужденец и тя сама трябва да реши дали може да приеме културата му. Така на практика Чжоу Енлай отваря врата за смесените бракове в Китай. През 1956 г. двамата художници се женят в Пекин, а след година на младото семейство се ражда дъщеря – Боряна, с китайско име Цяо Хун, което означава Малка дъга.

Тримата заминават за България. Започналата в средата на 60-те години в Китай културна революция им отрязва пътя за връщане. Мао е безпощаден към интелектуалците и към част от партийния елит, когото обвинява в предателство на революционните идеали. Китайският лидер безмилостно осъжда на смърт враговете на народа и поддръжниците на капитализма или пък за дълго ги праща в затвора.

Роднините на Сун не са от благонадеждните заради произхода си, разселени са из страната да усвояват новия комунистически морал като полагат тежък селски труд. Повече от 15 години тя няма вести от близките си. Сун и Марин довършват образованието си в Художествената академия в София. За да се издържат, азиатската аристократка мие чинии в студентския стол. Нито веднъж никой не чува от устата й да се оплаква. През 1962 г. пък се ражда синът им Феникс.

Сун и Марин на разходка в центъра на София

Софийският дом на артистичната двойка на ул. „Оборище” 43 обаче се превръща в своеобразен културен и кулинарен храм, където се събира столичната интелектуална бохема. Азиатката и българинът стават близки приятели с актьори, писатели, художници, музиканти. В дома им често гостуват Стефан Данаилов със съпругата си Мария, Невена Коканова, Дечко Узунов с третата си жена Олга, Светлин Русев, Любомир Левчев със съпругата си Дора Бонева, Рангел Вълчанов, Васа и Вера Ганчеви, Алис Крайчева, Янчо Таков. Сун е голямата любимка на Ламбо, който като министър на културата настояваше домът на Марин и Сун да се превърне в музей.

Освен майстор на гоблените и тъканите Сун е и майстор на изисканите ястия. Тя „прелъстява” гостите си с екзотични, непознати по онова време у нас китайски гозби – пиле в сладко кисел сос, ориз със зеленчуци, пържен ориз с месо, карамелизирано пиле. Облекчава болките на своите приятели чрез иглотерапия – лечебния метод, разработен в Древен Китай.

В същото време Сун работи и като дизайнер в Центъра за нови стоки и мода, където клиенти са представители на артистичния елит, както и съпругите на партийните велможи. Тя притежава колекция от изящни копринени дрехи в етно стил и покорява клиентите си не само с харизмата си и с усмивката си, но и с тънкото си чувство за хумор. Рангел Вълчанов е толкова очарован от нея, че в началото на 60-те години я снима във филма си „Слънцето и сянката”.

Няколко години по-късно китайката получава епизодична роля и в нашумелия сериал „На всеки километър”. Тя обаче твърди, че киното не е нейната страст, макар че през 1986-та Бернардо Бертолучи я кани да изиграе една от принцесите в знаменитата си лента „Последният император”. Италианският режисьор зърнал красивата китайка в известния ресторант „Максим” в Париж, собственост на Пиер Карден, който по това време работи със Сун.

Дъщеря й Боряна пък е декоратор във филма. Всъщност и двете деца на Сун и Марин следват по стъпките им. Щерката Боряна завършва стенопис, живее в чужбина и е арт консултант на различни проекти. Брат й Феникс, чието име според китайската митология олицетворява мира и любовта, поделя времето си между Париж, Пекин и София. Завършва Парижката академия за изящни изкуства, реди изложби по цял свят, а съвсем наскоро подреди свои картини и в Пловдив.

В България Марин Върбанов проправя пътя на модерния гоблен. Той съчетава наученото за тъканите и коприната в Китай с уменията си на скулптор и създава фантастични триизмерни композиции. Марин става професор в Художествената академия, където създава специалност „Текстил”. Години по-късно Китай пък създава катедра по текстилна пластика в близкия до Шанхай град Ханджоу. Неслучайно го наричат „цар на гоблените”.

Сун рисува портрети и също бродира гоблени. В ателието в София, където работят двамата съпрузи и творци, валят големи поръчки, включително от Тодор Живков за резиденцията му в Арбанаси. Правешкият големец има отношение към изкуството и е очарован от изящните гоблени. Много от творбите на Марин Върбанов пък греят на стените на официални сгради по света – „Кукери” – в президентския дворец Куиринале в Рим, „Родопска песен”, намираща се в сградата на полското правителство във Варшава, „Стари икони” - в НДК, серия от шест гоблена в резиденция „Бояна”. Един от последните му гоблени – „Импулси”, е правен по поръчка на Пиер Карден за легендарния френски ресторант „Максим” в Пекин.   

Сун Хуай Куей се връща в родината си през 1974 г., когато режимът на Мао омеква. Когато застава на прага на дома си в Пекин майка й не я познава. През същата година съпругът й Марин е поканен от Министерството на културата във Франция да създаде ателие за съвременни гоблени. Малко по-късно цялото семейство се мести в Париж. През 1980 г. Марин Върбанов участва в Панаир на изкуствата и галериите в Гран Пале, където се запознава с прочутия моден дизайнер Пиер Карден. Френският маестро купува шест от творбите на българина за Центъра си по изкуства на Пето Авеню в Ню Йорк, а по-късно го кани да направи и изложба в Голямата ябълка.

Карден се запознава и със Сун и й се оплаква, че не може да пробие на китайския пазар, тъй като Културната революция все още не е отшумяла и китайците ходят с унифицирани полувоенни униформи. Сун предлага услугите си на френския маестро и така се ражда Мадам Сун. Тя организира първото чуждестранно модно дефиле в Пекин през 80-те при това не къде да е, а в Забранения град в центъра на Пекин.

Китайката е мостът на прочутия моден дизайнер Пиер Карден към Поднебесната империя

Помага на Пиер Карден да отвори ресторант „Максим” и в Пекин с мебели, докарани от Париж. Елитното заведение скоро се превръща в културен център. То успява да разчупи комунистическата пропаганда и да покаже на определен кръг китайци западния блясък. В него се правят концерти, изложби, светски партита. Всичко това става обаче благодарение на реформите на Дън Сяопин, който е идеологът на т.нар. „китайски път към социализма”. Според идеите му Китайската комунистическа партия (ККП) запазва политическия си монопол, но дава широки възможности за частна инициатива в бизнеса и отваря страната за чуждестранни компании.

Сун е ходеща реклама на Пиер Карден – изящните му тоалети пасват фантастично на фигурата й. Тя позира с Ален Делон, но не хлътва по синеокия актьор и секссимвол, а остава вярна на Марин. През 1989 г., след като лидерите на ККП пращат танковете на площад „Тянанмън”, за да смачкат първите прояви на демокрация, чуждестранните компании и бизнесмени се омитат от Китай, Карден казва, че продължава с бизнеса си и разчита на Сун. Същевременно сто нейни костюма и аксесоари с марката „Пиер Карден” се съхраняват в Хонконгския музей за изкуство и мода.

Сун позира с Ален Делон, но не хлътва по френския секссимвол

По време на събитията на „Тянанмън” обаче се случва трагедия - умира Марин Върбанов. Страстният пушач си отива от рак на белите дробове, който по-късно ще убие и съпругата му, която никога не е палила цигара. непушачка. Царят на гоблените е кремиран, а прахът му е разпръснат на три места – в София, Париж и Китай. Китайската принцеса пък до края на живота си остава вярна на голямата си любов. Тя организира и паметното първо гостуване на шаолински монаси в София. Умира през 2006 и е погребана във фамилната гробница в Китай.